Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КНИГА, КОЯТО ЕМИЛИЯН СТАНЕВ ЗАСЛУЖАВАШЕ

Иван Сарандев

web

Известно е, че върху романа си „Иван Кондарев“ Емилиян Станев работи цели 14 години. В литературната анкета казва: „Аз мисля, че за романа много още може да се каже. Който го изследва, трябва фактически да изследва нашето общество от него време и доколко аз съм го отразил вярно, обществените сили, които действат тогава.“

По същество в тези думи авторът подсказва и същевременно насочва към една изследователска дейност, за която в оня момент, когато се правеше анкетата, ситуацията бе особено неблагоприятна. Ето защо той предвидливо изрича тези думи и ги адресира до бъдещите изследователи. За него е повече от очевидно, че подобен прочит в условията на една тоталитарна власт и дешифрирането на художествените послания в текста на романа са политически невъзможни.

И така стигаме до генералния замисъл, заложен в основата на романа „Иван Кондарев“, и закодираните послания, адресирани до бъдещите изследователи и тълкуватели на творбата.

Радка Пенчева се заема тъкмо с тази задача. За нея е малко да се каже, че познава основно живота и творчеството на белетриста. Имала е предимството да работи и със съпругата му Надежда Станева. Но към всички тези предварителни плюсове следва да се прибави и нейната организираност, трудолюбие и дарба.

Разчела вярно посланието на автора, тя целенасочено се зае с изпълнението на неговите заръки: да изследва българското общество от двайсетте години на миналия век и на второ място, да разкрие кои са обществените сили, които управляват страната.

При новата политическа обстановка след 10 ноември 1989 г. стана възможно възстановяването на историческата истина за политическите събития от 20-те години и ролята на съществуващите политически формации. Ето защо тя реконструира събитията в романа и персонажите и ги съпоставя с историческите им версии. Така става очевидно в каква степен авторовите преценки са по-близко до историческата истина, отколкото официозните преценки. Особено фрапантен е случаят с въстанието от 9 юни 1923 г. То е подготвено и организирано от силните организации на анархистите в региона на Килифарево, Дебелец, В. Търново и Елена. Комунистическата партия запазва неутралитет и там, където се намесва, е спонтанно.

Важни корекции са предложени от авторката и при оценката на въстанието от Септември 1923 г. И тук Емилиян Станев доказва истината за неподготвеността на българския народ за въстание, наложено от Коминтерна, съгласно теорията на Лео Троцки за перманентната революция. Във връзка с това събитие авторката привежда нови, неизвестни досега данни за отрицателните оценки на видни партийни дейци като Върбан Ангелов, Тодор Луканов, Димитър Благоев и др.

Но Радка Пенчева не спира дотук. Тя се обръща към личния архив, събиран от Е. Станев по времето, когато работи върху романа. За първи път авторката ни поднася документи и текстове, които ни разкриват непознати страни за творческата лаборатория на писателя. За първи път сме въведени и се запознаваме с неизвестни досега факти и документи, с изключително ценни наблюдения върху особеностите на творческия процес, с начина на писане, с характерните изисквания при сътворяването на текста.

Особено ценни са реконструираните образи на отделните личности, използвани като прототипове. Най-обширни са материалите за Петър Ангелов Мазнев, прототип на Иван Кондарев, за Георги Шейтанов, теоретикът на българския анархизъм, Моско Рашков, Тотю Саралиев, Георги Симеонов Попов, Тодор Колев Радославов, Мариола Сиракова, Петко Ахчиев, Георги Саралиев, Трифон Саралиев, Никола Агънски, д-р Христо Момчилов, Петко Енев и др. От всеки един от тях, в зависимост от неговата роля в романа или навярно ръководен и от други съображения, авторът е вземал черти и постъпки от живота на живия човек, за да сътвори литературния герой. Очевидно само двама или трима от прототипите трайно са привлекли вниманието и интереса на писателя - Петър Мазнев, Георги Шейтанов и Мариола Сиракова.

Радка Пенчева отделя специално внимание върху библиографските източници, ползвани от писателя: дневници - като този на Д. Казасов, биографични документи, писма, исторически трудове и художествени текстове. В лицето на Надежда Станева писателят има не само квалифициран и вещ слушател и читател, но и професионален преводач. Специално за Е. Станев през 1958 г. тя превежда от френски език романа на Артур Кьостлер „Нула и безкрайност“. Книгата излиза официално на български език едва през 1990 г. Тя е един от най-ранните документи за издевателствата в Съветска Русия. За разлика от големите европейски писатели като Сартр и Брехт, които знаят за издевателствата в Съветска Русия, но мълчат, Кьостлер активно заговаря за тоталитарната реалност в Съветска Русия. Нападките му срещу Сталин и съветския тоталитаризъм го правят много популярен в западноевропейските страни. Но романът оказва своето влияние и върху българския писател. Според авторката наличието на превода на този роман идва да отхвърли митологемата, че българските писатели не са знаели за Сталиновите лагери на смъртта и извращенията в тях. Неслучайно Е. Станев не продължава романа „Иван Кондарев“, както е първоначалният му замисъл: да изпрати своя герой в СССР и след това да го върне отново в България; а много моменти от романа на Кьостлер се разпознават в Дневника на Иван Кондарев и в разсъжденията на Христакиев.

Подобен опит да се анализира какво от наличната литература е ползвал писателят в своя роман под формата на цитати или директни заемки, е рискована и сложна за решаване задача. Радка Пенчева обаче е съумяла да се предпази от лесните решения на сложната материя. И така е разширила и обогатила представите ни как писателят е подчинил на своите тези проверения чужд опит.

След третата глава, в която се разказва историята на написването на романа „Иван Кондарев“, Радка Пенчева ни запознава с фолклорните източници, които писателят ползва. По този повод Н. Станева отбелязва: „Писа с голямо вълнение главата за Костадиновата сватба. Дълго се рови из народната поезия, за да намери подходящи песни.“ В последствие се оказва, че е предпочел използваните от Цани Гинчев в повестта „Сватба“.

Книгата на Радка Пенчева за Емилиян Станев е зачената с обич и завършена с поклон пред големия българин и художник ЕМИЛИЯН СТАНЕВ.

 


Радка Пенчева. Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев“. София: ЛИК, 2009, 344 с.

 

 

© Иван Сарандев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2010, № 12 (133)

Други публикации:
Култура, бр. 2 (2574), 20.01.2010.