ДОКОСВАНЕ ДО ЧУДОМИР

Иван Сарандев

web

Уважаеми дами и господа!

Заглавието на книгата е в известна степен подвеждащо.

Ако читателят очаква да се потопи в света на Чудомир, предприел някакво туристическо пътуване в южната ни съседка, ще остане разочарован, защото такова пътуване няма. Но през 1932 г. Чудомир участва заедно с 80 български преподаватели по история, география, рисуване и ръчна работа, под ръководството на Министерството на народното просвещение, ведно с академичните светила Богдан Филов, Васил Златарски и Светозар Примов, които посещават Турция с научна цел. В програмата на научната екскурзия са включени за посещение градовете Истанбул, Бурса и Одрин. Тъй като тогава Чудомир е учител по рисуване и ръчна работа в Смесеното педагогическо училище в Казанлък, е включен в екскурзията. И мисля, че Хюсеин Мевсим има всички основания да твърди, че контактите са породени от желанието да бъде опознат вековният съсед, да се регистрират новостите в обществения живот (с. 32).

Главата "Вместо увод: Поглед върху турско-българските контакти в началото на 30-те години на XX век" завършва с думите на автора Хюсеин Мевсим, че интензивните контакти отбелязват своя връх с провеждането на научната конференция от 27 април до 11 май 1932 г. в Истанбул, Бурса и Одрин. Именно участието на учителя по рисуване и ръчна работа в казанлъшкото училище Димитър Христов Чорбаджийски, известен като Чудомир, е предмет на по-специалното му внимание в следващите страници (с. 33).

След тези въвеждащи думи заедно с автора ще насочим нашето внимание единствено върху Чудомир и неговото участие и прояви в живота на учителската общност. С оглед на онова, което за първи път след толкова десетилетия става публично достояние. Според Хюсеин Мевсим писателят се е подготвил старателно за пътуването. В архивите на музея в Казанлък се съхранява един бледорозов бележник, в който педантично е записвал ден по ден посещаваните места от гостите. Записват се отделни турски думи и тяхното значение, та дори и анекдотите на проф. Васил Златарски, записан е и сънят му в Бурса и др.

Но българските ръководители на посещението в Турция също са предвидили и подготвили изненади. Още преди да се качат на кораба "Бургас", е формиран хор от около 30 души - жени и мъже, който почва своите репетиции на турския национален химн и българския - "Шуми Марица". Хорът се ръководи от Крум Никодимов.

Въз основа на записките, които е водил, Чудомир е оставил един доклад от 14 ръкописни страници. В увода той предупреждава, че впечатленията са много бързи, много бегли и са на неспециалист (с. 59).

Тъкмо тези два източника - Розовият бележник и Докладът са с нищо незаменимите източници за преживяното и видяното в Турция.

Домакините са се постарали да запълнят техния престой без минута отдих. И както пише Чудомир в писмо до съпругата си - Движим се по програма, наредена от турците. Нямаме време да отидем да пикаем. Отличен прием.

Авторът на книгата неслучайно посвещава цяла глава на тези два източника - "Художествени елементи в Бележника, Доклада и трите писма".

Наистина, ако внимателно се прочете Докладът, въпреки уговорките, които прави Чудомир, че впечатленията са много бързи, много бегли и фиксират само най-открояващото се, най-типичното, по същество сами по себе си представляват първата оценка, първият опит да се утвърди и обобщи извършеното. Още повече, че оценките са емоционално подплатени. Ще си позволя да цитирам само малка част от тях: описанието на пътуването по Черно море и Босфора:

Зората на 27 април ни завари в началото на Босфора. Може би и пролетта е помогнала много, но едва ли има в света друго място, надарено с толкова много красоти, както Цариград. Посред цъфналата люляка и червени акации вишат стройни станове тъмни кипариси и замислени пинии. Разкошни вили в хиляди варианти на източните стилове оглеждат дантелени фасади в зеленикавите води на Босфора, бели платноходи, чевръсти моторни лодки, тежки гемии, синьо като синило небе, разсичано от припряните набеги на бели чайки... И слънце, слънце, благодатно южно слънце...

Но Чудомир няма да бъде Чудомир, ако не се пошегува елегантно и ефектно: Освен училищата в Цариград, по турската програма видяхме безброй много джамии, джамии, че им забъркахме имената и когато излизахме от една от последните джамии, една учителка ме запита как се казва тя, аз й отговорих: "Имам баялдъ джамиси" и тя тъй си записа в бележника (с. 163).

Чудомир не щади и себе си. При пристигането в столицата на древните султани в Бурса (XIV в.) той прави следното самопризнание: Моите географски представи нямали нищо общо с това, което виждам тука. Аз си мислех палми да видя тука и по тях маймуни да подскачат, камилски птици да кудкудякат из полозите и нощите да тръпнат от лъвски рев, а то същинска Кюстендилската долина със сливите му, с тополите му и вместо лъвове - смирената и мъдра фигура на нашенското магаре (с. 169).

Гостоприемството на домакините е нечувано. Поканите валят непрестанно: от прочутия дворец Бейлербей, в Галатасарай, в Университета, в Клуба на Народната коалиция и пр., където щом се наядем здравата, изпеем им по веднъж турския химн и "Шуми Марица" и се наплащаме. И то тъй изпяваме правилно турския химн, че един от видните турци запитал един от колегите: - Втората песен - рекъл, - гдето изпяхте, разбрах, че е вашият химн, но първата не можах да разбера каква е?

Изправен пред гроба на Мара, хубава българка - жена на Мурад, ама тя ли е, или Тамара - дъщеря на Вълкашин, и това не се знае: Наука ли е - не ми я хвали - все с приблизителност работи.

Уважаеми дами и господа!

Нашата литературна наука е все още в дълг към забележителното творчество на Чудомир, проникновеният познавач на народната душевност, нарисувал с думи и четка образите на своите неподражаеми нашенци. За нас книгата на Хюсеин Мевсим е особено ценна и тя тепърва ще бъде оценявана и от специалистите в областта на образователните науки и от съпътстващите дисциплини.

Алеко Константинов създаде образа на Бай Ганьо с черти и обобщения с общонационална валидност. Писателят обаче не успя да убеди своя литературен герой и неговите прототипове в живота. За разлика от своя предшественик, Чудомировият герой не беше една личност, а събирателен образ - това са неговите "нашенци". В тях са вложени обобщени черти, типични за българите от 30-те и 40-те години. Което го вписва автоматично в регистъра на писателите, които чертаят нови хоризонти за обновление на националната ни литература.

Ето защо, всичко, което е свързано с Чудомир, има за нас изключителна стойност.

И затова още веднъж изказвам своите благодарности към нашия гост и му пожелавам нови творчески сполуки. И да не забравя, че и други български писатели са били учители в българското училище в Цариград, като Никола Фурнаджиев например.

Благодаря за вниманието!

© Иван Сарандев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2014, № 6 (175)

Слово, произнесено на представянето на книгата на Хюсеин Мевсим "Пътуването на Чудомир в Турция (1932)" в София на 21 май 2012 г.