* * *

web

Нека не го отричаме,
ние двамата с теб сме лишени от шансове
като онези камъчета по брега, които първи
се виждат и затова не остават там дълго.
Все някой ще ги вземе, ще им отнеме почвата:
любопитното дете ще ги напъха в джоба си
или всезнаещата вода ще ги придърпа обратно,
защото така трябва.
Ще си платим за щастието, което ни отличава.
Твърде безсрамно стоим под сибирското слънце.

И нека не го отричаме,
нашата естествена склонност към падение
е по-красива от доброто начало в нас.
Искам да кажа, че всичко е наред - нека вината
бъде наша квартира.
Най-дълбокото езеро днес е отключено. Така че
хвани костеливата ми ръка и заповядай с мен
в прохладната стая на дъното.
При амфиподите долу ще мернем и него -
доброто начало в нас.

Байкал, 2012

© Иван Ланджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2013, № 3 (160)