АНАХРОНИЗЪМ

web

Моторно парче

Първото, което бих му казал:
„Лошо ти се пише, в случай че
не ти се пише само за доброто."
Не, че той не го е знаел, де.

Той, съседът ми,
живял през две пресечки
и умрял преди почти 70
години. Тъй както умее.

Червената идея значело
синя кръв да се разлива
насред жълтите павета.

Синя(та му) кръв
да се разлива
другаде. Навсякъде.

А мене черен дроб да ме боли
на двадесет и няколко -

какъв е пъстър тоя спор
от минало и настояще!
Ц а п а н и ц а.

Аз и затова не мисля вече
да нагазвам, да опитвам
да разбирам нещо повече.
С добра походка просто ще
отмина, подръка със времето.
Когато сме далеч достатъчно
и двамата, ще се обърна уж
неволно, да... Назад.
И ще погледна към пътеките,
където са се псували селяци
и са проповядвали свещеници,
и всички са се арестували взаимно
в следобеди, в които е прието
поетите да бъдат успоредни на стените,
перпендикулярни на куршумите.

Тук иронията пъпли в
най-безвкусни цветове.
Отвсякъде.

Когато се наситя да я гледам,
не би ми хрумнало да я целувам.
Отдавна ще съм си отишъл.

© Иван Ланджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Иван Ланджев. По вина на Боби Фишер. София, 2010.