СРЕЩА

web

тя мълчеше и беше срамежлива
с ръце в джобовете приспиваше
колода от удивителни
проговори едвам я чух
не бе единствена и добре знаеше
че моментът бе единствен
ръката й в ръката ми озова се
гласът до ухото ми пришепна
повторих аз, повтори тя
след време не повярва
думите били измислица
красива си
не, не съм, лъжа е
убеден разтърсих себе си
и останах със тихия й свян
но какъв само беше
проблясъкът в очите неимоверния
ръката и гласът - преплетен сън от анапест
припомних й, припомних пак
прозорливо ме погледна после
каза късчета съмнение
не, не вярвам
и изчезна

© Ивайло Динев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.03.2014 № 3 (172)