 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АВТОСТОП
Веднъж смъртта ме закара до София.
Тогава нощната лампа над Витоша се просълзяваше,
а капките осветяваха огледалните удари
от последния акорд на Албинони.
Щях да се осмеля да дойда при тебе
за последно докосване и първа метафизичност.
Щяхме да бъдем щастливи,
точно така, както ми беше казал, че трябва да бъдем
завинаги.
© Ивайло Динев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2013 № 5 (162)