Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СПАСЕНИЯТ ГРАД
web
тук ще бъде убита една отдавнашна целувка,
песен, която ти ми обеща да слушаме заедно,
улички без изход, тесни като нашата любов,
едва оцелели образи на срещи
и на импотентни сбогувания.
тук няма спасение.
не, добре, забележи какви паяжини по ръцете ми,
в очите ми каква слюда от безразличие;
чуваш ли бебешките викове на гларусите -
души на удавници -
и не ми говори, че ще ме спасиш.
дрипа от занемарени сенки
в дървените къщи, в които нямахме тела,
прокарвам длан по твоята и само кръв, кръв,
а дланите са безмълвни в своето лицемерие.
през август, когато дърветата достигат до звездите,
тук по-скоро смъртта ни е събрала
в любовна среща.
ще запея
и морето ще заглуша,
ще заплача -
защото просто тук е място,
където да вървя и пея.
как извиват грациозни шии
черните корморани,
и, скъпи,
виж моите тъмни приятели,
дошли са да грабнат душите ни,
неспасени.
над фара на Созопол -
крехък като бяло дете върху скала,
над малкия морски фар -
само тъмният глас на морето.
© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2017, № 10 (215)
|