СМЪРТТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

web

тъгата е
гранити в небето,
море като разтопена сива лава
и кафяво-жълти листа от асмата -
сгърчени старчески длани;

натъпкани в твоята уста листове с
неизпълнени обещания,
които повръщаш;

кревати - потопени празни лодки
които оставих да се удавят в морето, нощи
в компанията на ангели,
викът ми отхапан, преглътнат
като хапче за сън.

и всичко това потъва в нищото,
отварят се дълбините на морето
и то потъва.

сега съм сама с дъжда
толкова съм сама, че се усещам празна
изкорубена бяла мида,
захвърлена на брега.

ще разлепя некролози
за тези две тела, които вече не са живи,
някой ще ги оплаче,
ще ги възпее: "каква любов беше!"

(къде отива любовта
когато животът й свърши?)

нека им купят цветя
като за погребение.
аз си отивам.
ще работя в цирка
ще имам кървавочервена рокля и
сламеноруса перука,
ще танцувам върху галопиращи коне
и никога няма да падам, никога.

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2017, № 10 (215)