Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВ
web
цял живот
до корен горя в тези пожари.
сега сезоните разперват крила като гарвани
продължават нагоре и отвъд -
а горенето не престава.
гори от върховете на мозъка в синьо и златно,
гася с води от реката на мъдростта -
не угасва
гори от ръцете като факли запалени
пръстите ми окапват
гори от кожата като китайска хартия.
(горене като жертвоприношение
на стари езически богове
а аз самата обвита в бяло платно - на кладата...)
в тази късна любов пак съм първата изгоряла,
припуквам в нощите с кобалтово сини пламъци.
(“късно е, късно е !" - шепти вятърът
и разпалва въображението...)
гори от сърцето ми
последвало образа на ловеца
със смешната пушка
и с убити трофеи на колана.
ловецът с бадемовите очи
и нежните думи...
не ме слушай, само си говоря
забърквам коктейли от думи
не трябва да ме чуваш, да ме виждаш
така изтръпнала в нелечима любов.
"и залезът над площада гори" - ще кажеш,
ще ти се усмихна - далечна и недоизказана
ще премълча
епопеята на изгорялата жена.
© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2012, № 10 (155)
|