Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОГАТО ЧОВЕК Е МНОГО САМ

web

когато човек е много сам
животът му праща
два пощенски гълъба
и приятел с две десетилетия по-млад,
синя планина
с търкалящи се към върха дървета,
облаците с писеца.

когато човек е много сам
на върха на косъма
може да усети въртенето
миг преди скока,
да стои на един крак
в центъра на кръга
докато докторът го измъква:
"здравей, спасена си!"

когато човек е много сам -
спокоен и краткотраен
божия милост е
да слуша Моцарт и Брамс,
да държи залеза в очите си
и цялата енергия която избухва
в потръпването на духа, и още
да има син със смях по-красив от неговия.

дори и в следващия миг
да се удави в меланхолия
между стените в клетката си,
има и друга възможност:
да се плъзне като тийнейджър
видим - невидим,
пламъче в душите на хората.

когато човек е много сам
"трябва да си помогнеш!" - мисли
и това го държи изправен
над черния квадрат,
кара го да повярва
в нещо различно от смъртта...

мисля да заключа това стихотворение
заедно с бръчките в куфара си, да подкарам
моята високоскоростна машина на червено
направо през сенките и дивите животни
в един полудял живот
без предпазни колани.

 

 

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2018, № 8 (225)