И ТАЗИ ИГРА

web

бях много смела във ония дни...

когато майка ми - отнесен облак - се топеше
а после маргаритите покриха
прозрачното й детско тяло,

когато татко ми си тръгна по обяд
и без да каже "сбогом"
пое замислен със перо към Рая,

а също некролози залепих
за моята приятелка, която я пое земята,

когато моят син
с възглавница и одеяло в сака
политна към далечен континент
и там намери по-гостоприемната родина,

когато биеха сърцата ни - тежки камбани
и влюбеният мъж с очи от уиски
за кратко ме издигна до покоите на Бога
но после ми остави дупка от куршум

когато зад завесата на етера разбрах,
че падащите ангели са лекари
и произнасят страшна страшна дума
и се превърнах в чужденец
във тяло крехко като слюда

когато всички ме напуснаха
и отчаянието ме връхлетя
като хиляда развълнувани морета...

сега не съм тъй смела -

търгувам със Мефисто всяка пролет,
и сабята на обичта наточвам до червено,
очаквам старостта
и ще надхитря и онази Лейди Смърт -
ще й предложа уиски, пура и сонет
за няколко безумни, откачени есени и зими...

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2017, № 10 (215)