АПАРТАМЕНТЪТ НА ЖИВОТА МИ

web

този апартамент все повече
прилича на мен -
огледала, огледала, огледала
в които пърхат призраци
перести красиви книги навсякъде
два лаптопа в различни стаи
с клавиши-очи които не заспиват
а гледат навътре в същността
стъклени маси етажерки масички
прозрачни хладни
и лъснати от недокосване
кристални гондоли и чаши
в които плача
скърбящата дървена Мадона
(спомен от художника ми)
бялото мълчание на стените
и шкафовете навсякъде
и морскозеленият вик на паното нощем
легло изгарящо от студ и спомени
двадесетте акварела и графики
разхвърляни като хаоса от чувства
една дузина цветя
и огромна палма
която забива огромни рибешки кости
в сърцето ми
няколко дивана уморени като сама жена
музикална уредба с пресипнал
от денонощно пеене глас
телефон с прерязано гърло
и врати зазидани за външния цирк
огромни жадни прозорци попиващи
синьото на небето планината насреща
птици които кацат по ръцете ми
и умират когато излизам на терасата.

но всички мои вещи и предмети
заживяват отново и отново
под гребените от думи
под вълнолома
който разбива чело в сърцето ми.

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2018, № 8 (225)