Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ТВОИТЕ ДЕЦА НЕ СА ТВОИ ДЕЦА"

Горяна Търницова

web

Наскоро четох книга. Биография на Астрид Линдгрен със заглавие цитат от нея, "Този ден, един живот". Книгата е издадена 2014 и е първата скандинавска биография на Линдгрен в последните 40 години. Авторът е датчанин, което е според мен съвсем на място, предвид че Дания е изиграла важна роля в живота на Астрид Линдгрен. Както може би не знаеш, 18-годишната Астрид е родила своето извънбрачно дете в Копенхаген, за да защити женения баща на детето от съдебен процес в Швеция.

Една от главите на книгата се казва "Твоите деца не са твои деца." Там е публикувано следното стихотворение, което Астрид Линдгрен е изрязала от вестник през 30-те години.

Твоите деца не ти принадлежат
те са синове и дъщери на стремежа на самия живот
Те идват през теб, но не от теб
и въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им дадеш любовта си, но не
мислите си, тъй като те си имат собствени.
Можеш да дадеш подслон на телата им, но не на
душите им, тъй като душите им се намират в
страната на утрешния ден, която ти не
можеш да посетиш дори в сънищата си.
Можеш да се стремиш да приличаш на тях,
но не се опитвай да ги направиш тях като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не се задържа във вчерашния ден.

Авторът е ливанският поет Джубран Халил Джубран, написал книгата "Пророкът". Прочетох този текст няколко дни преди първия ми работен ден в един от добре уредените домове за сами пристигнали младежи бежанци в Стокхолм. 20 момчета между 15 и 17 живеят там в очакване на евентуално разрешително за постоянен престой в страната.

 

Своите и чуждите деца

Младежите от Афганистан са най-голямата група сами пристигащи непълнолетни в Швеция. Те доминират на брой и в дома, където съм аз. Единствената ми асоциация в посока Афганистан от по-рано е Ал Кайда и не бях сигурна дали знам какъв език се говори там. Затова, разбира се, потърсих в Гугъл информация за страната. Доста бързо намерих следното:

Афганистан е най-големият производител на опиум в света.
Афганистан е третата най-корумпирана страна в света.
В Афганистан атеизмът е престъпление, което се наказва със смъртно наказание.
Афганистан е от страните с най-голям брой неграмотни на глава от населението. Около 30 процента от възрастните могат да четат и пишат.

Също и следното:

Афганистан е от най-ужасните страни за живот, ако си жена.
Над 75 процента от жените сключват принудителни бракове.
Жертви на изнасилване могат да бъдат принудени да се омъжат за изнасилвача си.
Над половината от омъжените жени са под 16 години.
Афганистан е втората в Азия страна с най-висока смъртност при раждане.

Синовете на тези обезличени, невидими жени днес изминават дългия път до Швеция с надежда за подслон и убежище. В бежанските домове тук те получават компютър, както и храна, и покрив над главата. Попадналите в дома, в който аз съм назначена, срещат и мен. Жадни погледи се спускат в търсене по лицето ми, оглеждат се. Дали им липсват майките им?

В Европа Швеция е страната, която приема най-голям брой сами пристигащи младежи бежанци. През изминалата година от Афганистан над 23 000, основно момчета, са кандидатствали тук за статут на бежанец.

Онези от Бог забравени афганистански майки не бива да мислят, че техните деца им принадлежат. Сега това са децата на Европа.

 

 

© Горяна Търницова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.04.2016, № 4 (197)