ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ ПИЕСАТА "НИРВАНА" ОТ КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Гергана Златкова

web

---

Another view on the play “Nirvana" by Konstantin Iliev: The article focuses on the problems of a family couple of intellectuals, presented in the play “Nirvana" by Konstantin Iliev. The title of this play is a key to view the tragedy of the Man (who is famous Bulgarian poet and dramatist Peyo Yavorov) and the Woman (his wife Lora Karavelova) in the light of East philosophy and some dramas by famous European authors.

---

Основен обект на изследване в драматургичното творчество на Константин Илиев е личността. Осмисляйки живота като път в лабиринт от сложни ситуации, авторът е засегнал болезнени въпроси от битието. В своите пиеси Брехт и Дюренмат разглеждат проблема като основен двигател на съдбата, пред който хората са безсилни. Героите не са причина за възникването на този проблем, но са зависими от него, като негови проводници ("Животът на Галилей" - Брехт; "Физиците" - Дюренмат). Докато в драматургията на Чехов и К. Илиев героите са причина да възникне проблемът, те са тези, които му въздействат и носят отговорността за последствията от този проблем в техния живот.

Често героите в "През октомври без теб", "Прозорецът", "Босилек за Драгинко", "Великденско вино", "Одисей пътува за Итака", "Куцулан или Вълча Богородица", "Червено вино за сбогом", "Франческа" са разпънати от противоречия между себе си и околните, а също така заплетени в свои вътрешни противоречия. В това се крие тяхната драма, изразяваща се в проблема за избора. Вземането на решение е болезнено, а избраният път се оказва непосилен и действащите лица са сякаш в ролята на Сизиф. Сизиф, разпнат между физическата си сила и земното притегляне, Сизиф, смазан от камъка, който до определен момент е тласкал нагоре. Такава е и участта на Мъжът и Жената, чрез които е осъществено демитологизирането на образите на Лора и Яворов в пиесата "Нирвана" (Илиев 1996). Отдалечаването на образите от действащите лица е начин да се изтъкне, че в ситуацията, в която са попаднали, може да попадне всяка семейна двойка. Представени са Мъжът и Жената, които играят на сцената предполагаемата последна нощ на Яворов и Лора, но също така са представени Лора и Яворов, които театралничат в ролите си на съпрузи. Авторът е успял да съчетае няколко гледни точки, представяйки ги в стилизиран, синтезиран вид. Същевременно по този начин, с помощта на изкуството, ги подлага и на съмнение.

Междувременно тук трябва да се отбележи, че Константин Илиев се е интересувал от източната философия И’Дзин¹ (Илиев 2003: 352, 353), в която е обяснена и ролята на двете начала: Мъжкото (Ян) и Женското (Ин) в същността на човека (във физически и духовен аспект), за достигането на състоянието НИРВАНА. До подобни изводи в своите изследвания, но по други пътища, достига и Фройд. Позволявам си да продължа изследването, прилагайки нетрадиционни за литературната наука подходи, което е наложено и от настоящата тема.

Връзката между заглавието и текста на пиесата е осъществена чрез стихотворението на Яворов "Нирвана", с рецитал на което двамата герои поставят финала. Ако пиесата бъде разгледана конкретно, чрез заглавието й, ще се откроят множество подтекстове, провокиращи към преосмисляне и преоткриване на нови проблеми и въпроси.

Състоянията на духа, изразени в стихотворението "Нирвана" на Яворов, и душевните състояния на Мъжът и Жената в пиесата на Константин Илиев са противоположни по смисъл и природа на понятието НИРВАНА². Бродещите неспокойни души в "Нирвана" на Яворов и непримиримите, болезнено чувствителни, силно любещи и мразещи съпрузи (Мъжът и Жената / Яворов и Лора) в пиесата, са твърде далеч от състоянието НИРВАНА, за постигането на което е необходимо смирение, липса на емоции, постепенно угасване на страстите. В друго свое стихотворение - "Две души", поетът признава: "Аз не живея, аз горя!" (Яворов 2003: 90).

Като се има предвид вечното безпокойство и търсене на духа в Яворовите стихотворения, очевидно е, че това "горене" е бързо и стремглаво. То не е едва крееща светлинка, а буен огън, пожар. Следователно може да се предположи, че в стихотворението "Нирвана" Яворов е изразил по-скоро копнеж по невъзможното, непостижимо спокойствие.

В пиесата "Нирвана" К. Илиев доразвива познатия от пиесата "Великденско вино" (Илиев 1996) подход за обрисуване на героите. Чрез поп Кръстю е успял да изрази съвкупността от мнения на различни хора от различни прослойки за комитата-разбойник, революционера-светец Левски. Във "Великденско вино" авторът е успял да пресъздаде конфликта на поп Кръстю с околните чрез вътрешния конфликт на героя, който, разпнат от собствената си съвест, е подтикнат към изповед. В "Нирвана" обаче чрез конфликта между действащите лица е разкрит конфликта на душите им. Мъжът и Жената, подобно на ангел и демон, спорят и разкъсват човека Отвън и Отвътре. Ако поп Кръстю е събирателен образ на доброто и злото, то тук събирателният образ е удвоен в лицето на Мъжът и Жената. Затова твърдението, че пиесата е написана предимно за Жената (Лора) е неточно (Стайков, 2006: 12, 13)³. Чрез действията на Жената се откроява пасивността на поета, а чрез действията на Мъжът се откроява активността на Жената. Споровете между двамата разкриват душевните им терзания.

Нирвана често се тълкува като мистичност. В мистичност е обвита трагедията на тези силни личности. Нирвана е Средният път между Ин - женското, тъмнината, злото, неизвестното, смъртта... и Ян - мъжкото, деня, светлината, доброто, яснотата, животът⁴. Според Източното учение, когато едното от тези начала е определящо във физическото и психическото състояние, то другото присъства в определени черти на характера. Ако мъжкото начало в Жената (Лора) и женското начало в Мъжът (Яворов) са били развити в по-голяма степен, то не е случайна тяхната любов, но също така не е случайна и тяхната трагедия. Мъжът в Мъжът (Яворов) се е сблъскал с мъжа в Жената (Лора), а жената в Жената (Лора) се е сблъскала с жената в Мъжът (Яворов), което е довело до множество конфликтни ситуации, водещи до трагичен завършек. Мъжът в Мъжът (Яворов) не би позволил да бъде третиран от мъжа в Жената (Лора). Жената в Жената (Лора) също не ще позволи да я докосне жената в Мъжът (Яворов). Жената (Лора) желае да бъде със страстен и силен мъж, който да не проявява сантименталността на поета, но да бъде поет, поставил таланта, мъжката си власт и сила изцяло в нейна угода. Мъжът (Яворов) търси разбирането на Жената, нежността й, но открива буйната й страст и суровата мисъл, характерни за мъжете. Двамата търсят НЕВЪЗМОЖНОТО един в друг.

Мъжът (Яворов) е самовглъбен. Във вътрешния му свят е цялата му свобода. Външният свят е чужд за поета. Опитите на Жената (Лора) да се домогне до поетичния му свят предизвикват студенина и затвореност у любимия. Това отношение се тълкува като упрек за скандалното й, според тогавашните разбирания на обществото, минало. Което е предпоставка за подозиране в изневери.

Драмата на тези герои ги приближава до Нора от "Куклен дом" на Ибсен. Ако Жената (Лора) се стреми към лична свобода, защитавайки правата си като жена, то Мъжът (Яворов) се бунтува срещу потисничеството на своята съпруга. Жената проявява грубото мъжко поведение, характерно за героините на Стриндберг. Ревността й я превръща в обсебваща, нетърпима, отблъскваща със своята властност жена. Но пасивността на Мъжът тук е по-скоро в безсилието му да изрази чувства към своята съпруга, което вероятно е свидетелство за неговата голяма обич към нея. Той се различава от мъжете в пиесите на Стриндберг, които имат противоречиви и крайни оценки за жените, виждайки едновременно и майката, и блудницата в любимата.

Но също така може да се твърди, че Мъжът и Жената се отразяват взаимно един друг.

Те са с произход от различни социални слоеве. Мъжът е израснал в провинцията, а Жената сред аристократи и политици. Този факт често е изтъкван от Жената, което може да се обясни с желанието й да изгради комплекси у мъжа.

Той е комитата, революционерът, носителят на идеала за свободата на поробените събратя в Македония, тя е буржоазната дама, според която политиката и прекрояването на границите са достойна кариера за обкръжаващия я елит. Самозабравата на новите аристократи и политици, каквото е семейството на Лора, е отровила техните деца. Интересите на хората от висшето общество не са свързани с любов, а с подобаващо положение в обществото.

Жената (Лора) е дейната, будната, търсещата. За разлика от Мъжът (Яворов), който е интровертен, затворен в своя вътрешен свят, умеещ да изразява своята същност чрез стихове, тя е екстровертна, себеизразяваща се във външния свят сред хората. Мъжът (Яворов) е разпнат между световете, в които витае неговият дух - между реалност и блян, между човешко и божествено, между мъжа и жената в себе си, между любовта си към Мина и Лора, между дълга си към Отечеството и семейството. Докато Жената (Лора) е разпъната между необходимостта да бъде обичана, ролята на съпруга и майка, от една страна, и "ценностите" на висшето общество, внушени й от нейните родители и близки, от друга. Същевременно тя е борещата се за своя лична свобода интелектуалка, наранена от интригите и злословията в същото това елитно общество.

Ревността на Жената заплашва да убие твореца в Мъжът, стъпквайки и омаловажавайки достойнствата и чувствата му. В желанието си да го "превъзпита" като промени женското и чувственото в него, тя се стреми да го превърне в суров мъж, в Херкулес и да прогони Орфей, счупвайки лирата му. Ревнувайки го от всички и всичко, Жената ревнува поета от него самия и от себе си. Защото той обича нея - Жената (Лора) и именно затова копнее за нейната обич и нежност, за уважението й към неговата личност и свобода на творец.

Най-силно това е изразено чрез целувката между тигъра и антилопата - целувка изяждане. Авторът е привнесъл от лирическите поетични сравнения, присъщи на Яворов, които можем да открием в цикъла "Царици на нощта". Целувката между Клеопатра и Змията в стихотворението "Клеопатра" и целувката между Лъва и Сърната в стихотворението "Месалина" (Яворов 1999-2013). Не е възможно хищникът да обича своята жертва, но ако жертвата обича своя хищник, той (хищникът) се обрича на самоубийство.

Двама интелектуалци, две силни личности. Той - дълбоко наранен, страхуващ се да покаже любовта си, за да не бъде отново ранен. Тя - жадна за любов и взаимност, готова на всичко, за да ги получи. Нирвана е Средният път между двете половини на мъжкото и женското начало и тяхното сливане. Тук този път е невъзможен, тъй като душите на Мъжът и Жената са отчуждени една от друга, защото са разпнати и разкъсани от противоречия. Мечтатели и идеалисти, те не могат да понесат разочарованието си един от друг и превръщат любовта си в трагедия.

Измежду многото въпроси, тук остава отворен за дискусии и въпросът за честите противоречия между личности, на които е присъщо логическото познание на учения (каквато, както се знае от всички биографични очерци, е Лора) и личностите, които носят в себе си интуитивното познание⁵ (мистиците, вярващите, хората на изкуството, поетите, творците - в случая: Яворов). Не едно произведение в западноевропейската литература, е посветено на този и на редица от поставените по-горе проблеми. И ако духът на прагматичния човек от епохата на Фауст (както я определя Освалд Шпенглер в "Залезът на Запада") е насочен към безкрайните пространства във Вселената, то интересният въпрос е дали има сходство между стремежите на Фауст и мистичният устрем към "предвечните води, всевечните води - кристални/ бездънни и безбрежни, призивно прохладни", изразен в стихотворението "Нирвана" на Яворов. Източната философия е мистика, а науката и мистиката са две различни неща. Така че колкото и сходни да са безкрайните пространства и на космоса, и на безбрежните води, то подходите за достигането им са различни. Не са случайни търсенията в тази посока на Херман Хесе в романи като "Нарцис и Голдмунд", "Демиан", "Сидхарта" и др. Не са случайни противоречията между мистър и мисис Рамзи в романа "Към фара" на В. Улф, където проблемът за всекидневното "изяждане" от близките е представен от различни ъгли. Мисис Рамзи е посвоему набожна, а също така нейното познание е интуитивно. Но тя има своя собствен център, защото има своята вяра. Проблемът на модерния човек е в липсата на собствения му център. Недостатъчното себепознание е причина за липса на вътрешно равновесие. А когато един човек не може да постигне вътрешен баланс поради недостатъчно познаване на самия себе си, поради липса на център, то как тогава ще постигне хармония и разбирателство с друг човек? Проблемите на Мъжът и Жената, както и на самите Лора и Яворов са проблеми на човека от модерното общество. Именно това изразява заглавието на стихотворението на Яворов и на пиесата на К. Илиев ("Нирвана"). НИРВАНА е противоположна по смисъл и значение на това, което се случва в двете творби, защото чрез силния стремеж към достигането (постигането) й, е изразена липсата на спокойствие. Спокойствие, което е първото необходимо условие за поемане по пътя към угасването, към покоя. Спокойствие, което означава постигнато равновесие и примирение със себе си и околните. Спокойствие, което вероятно не може да бъде постигнато, тъй като е прекалено искано, търсено, желано, жадувано... Тази липса изразява едно безкрайно лутане, в страстите, в копненията, в живота и в смъртта. Това лутане между живота и смъртта в индуизма и в будизма се нарича Сансара (Самсара)⁶ - кръгът на преражданията. Самото лутане, в търсенето на собствен център често се оказва вход към друг път, осеян с входове, водещи към други пътища. Неслучайно много от формите в архитектониката на романа "Одисей" на Джеймс Джойс (2004) имат формата на лабиринт и изграждат романа като един огромен лабиринт - алюзия за четиридесетгодишното лутане на Одисей от Омировия епос. В едно интервю Фридрих Дюренмат (2002) казва, че в големия град той се чувства като минотавър в лабиринт. Не е случайно присъствието на тези теми и в драматургичното творчество на К. Илиев.

Връщайки се назад в историята, като същевременно е отправил поглед към настоящето и бъдещето, Константин Илиев е изградил своеобразни и неповторими образи на Мъжът (Яворов) и Жената (Лора). В тях личи дълбоката проникнатост на автора от сложните проблеми на човешките души и неговата безпристрастност в желанието му да открие причините за тези проблеми, без да обвинява или осъжда някого.

БЕЛЕЖКИ

1. "В "И-дзин" - най-древната книга, документираща философско мислене, се изброяват осем триграми, които символизират природни сили и заедно с това определен елемент от човешкото битие. Не е необходимо човек да бъде подвластен на даоисткото мислене, за да допусне, че броят на взаимоотношенията, в които се намират както отделните индивиди, така и големите обществени групи помежду си, не е неограничен..." (Илиев 2003: 352-353). [обратно]

2. "Според Будизма, и боговете, и демоните, и хората, и животните имат еднаква природа, където различни са само степените на външното съществуване. От всички начини на това съществуване най-добро е човешкото, защото само в него може да се постигне спасението. То се състои в познание на истината, което води до "безсмъртното място", до Нирвана. Нирвана е състоянието, в което вече няма страдание, а съзнанието не може да възприема света. Тя е угасването на всеки стремеж за живот и дела, които създават нова Карма. Нирвана е прекратяване на веригата от прераждания, които според традиционните индийски възгледи, усвоени от будистите, съставлява съдбата на всяко живо същество." (Енев 2003: 21, 23). [обратно]

3. Димитър Стайков в разговор с Владимир Пенев: "В текста на Константин Илиев Жената има по-бродирани вълнения, отколкото Мъжът. Желанията и мъките са по-разбираеми в сравнение с литературните страдания на поета - бивш харамия.

- Така е, защото пиесата е написана за жената, не за мъжа - казва Владимир Пенев. - Коста Илиев ни разказа, че като написал един вариант, отишъл на гроба на Яворов и Лора и усетил страхотна съпротива от нейна страна. Ще излъжа, ако формулирам точно какво е усетил. Прибрал се у дома и за първи път в живота си пренаписал цялата пиеса. Защото усетил, че Лора не харесала вече написаното. Аз поисках да видя първия вариант, но той не го даде. Каза, че го загубил, или че не го пази. Ама май че го пази. Този вариант е за мъжа." (Стайков 2006: 12-13). [обратно]

4. Първоначално в Китай са съществували няколко философски школи в две основни направления, които са слели своите учения за разбирането на Вселената (учението за Ин и Ян енергиите и обикновените гадания (вероятно произлизащи от шаманството) са добавени към ,"И’Дзин"- "Книгата на сезоните/промените". По-късно подобна приемственост се осъществява между китайската философия и будизма. Така китайският универсализъм става част от будизма. Но това разбира се, до голяма степен се дължи и на общия ареал, която споделят общностите от Индия, Китай и другите, съседни на тях, страни. Тези закономерности се осъществяват на принципа за колективното несъзнавано, на който е посветил своите трудове К. Г. Юнг. Историята на китайската философия и на периодичното преработване и допълване на "Книгата на промените" може да се проследи в много трудове, като един от тях е руският превод на "Кратка история китайската философия", написана от Фън Ю-Лан. За целите на настоящия текст, тези подробности са важни, с оглед на изясняването на позицията на Източната философия, през чиято призма се разглежда конкретната драматургична творба. Самото заглавие "Нирвана" и присъствието на двете половини Ин и Ян, представени като Мъжът и Жената, са повод пиесата да бъде изследвана през фокуса на Източната философия, в която будизмът и китайският универсализъм са в единно цяло. [обратно]

5. Анри Бергсон обръща сериозно внимание на интуитивното познание в своите трудове. [обратно]

6. Сансара или сансара е цикълът от прераждания. Световете, които са затворени в този цикъл са шест. Като най-ниското ниво е обитавано от демоните и злите сили. Другите светове са предназначени за различните видове организми - растения, животни и хора, а най-висшият от тях е за най-чистите, които са почти богове. Но докато се намират в самсара (макар и да са в най-висшия от шестте свята), те все още биват изкушавани, което на свой ред може отново да ги върне към по-ниските нива." (Ринпоче 2003: 65-66). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Брехт 1979: Брехт, Б. Избрани творби. София: Народна култура, 1979.

Брустийн 2001: Брустийн, Р. Театърът на бунта. София: Дамян Яков, 2001.

Гройс 2002: Гройс, Л. Вечно живият театър. Том II. София: Захарий Стоянов, 2002.

Даниел 1995: Даниел, Л. Летописец на безвремието. // Илиев, К. Пиеси. София: Български писател, 1995.

Дечева 1996: Дечева, В. // Илиев, К. Пиеси. София: Библиотека 48, 1996.

Дечева 2005: Дечева, В. I am full of qestions. // Култура, бр. 23-27, 2005.

Джойс 2004: Джойс, Дж. Одисей. София: Фама, 2004.

Дюренмат 1973: Дюренмат, Фр. Из "Драматурзите говорят" (London: Walter Longmans, 1969). // Бюлетин на СБП - Център за литературни проучвания, № 1-3, 1973.

Дюренмат 2002: Дюренмат, Фр. Разговори. Том I-IV. София: Европа, 2002.

Енев 2003: Енев, Хр. Светът на символите. Габрово: Университетско издателство "Васил Априлов", 2003.

Златкова 2013: Златкова, Г. Мит и модернизъм. Щрихи от творчеството на няколко автори от края на XIX и началото на XX век. // Litclub, 07.02.2013 <http://www.litclub.com/library/nbpr/gzlatkova/mit.html>.

Ибсен 1995: Ибсен, Х. Избрани пиеси. София: Народна култура, 1956.

Илиев 1996: Илиев, К. Пиеси. София: Библиотека 48, 1996.

Илиев 2003: Илиев, К. Поражението. Хроника на краткото столетие. София: Факел, Пловдив: Жанет 45, 2003.

Илиев 2005: Илиев, К. Паметта на Гарвана. Пловдив: Жанет 45, 2005.

Илиев 1980: Илиев, С. Яворов раздвоеният и единният. София: Наука и изкуство, 1980.

Кремен 1959: Кремен, М. Романът на Яворов. Том I. София: Български писател, 1959.

Кремен 1965: Кремен, М. Романът на Яворов. Том II. София: Български писател, 1965.

Кълинг 1997: Кълинг, Л. Древният И Дзин. Мъдростта на древен Китай. София: Аратрон, 1997.

Нирвана 2005: Нирвана в Riverside Studios, London. // Култура, бр. 12, 2005 <http://www.kultura.bg/media/my_html/2362/nirvanalon.htm>

Ринпоче 2003: Ринпоче, Кябодже Калу. Пътят на Буда според тибетската традиция. София: Шамбала, 2003.

Стайков 2006: Стайков, Д. Да улучиш шестица. Опити върху живота на 6 театрални звезди. София: Епсилон, 2006.

Театър 1974-2004: Списание "Театър" (София), 1974-2004.

Тошев 2005: Тошев, Г. Нирвана на езика на чувствата. // Капитал Light, 28.05.2005 <http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/subitiia/2005/05/28/5514_nirvana_na_ezika_na_chuvstvata>

Уикъм 2002: Уикъм, Глин. История на театъра. София: Антракт, 2002.

Чехов 1981: Чехов, А. П. Събрани съчинения в 8 тома. София: Народна култура, Москва: Прогрес, 1981.

Шпенглер 1995: Шпенглер, О. Залезът на запада. Опит за морфология на световната история. Том I-II. София: ЛИК, 1995.

Ю-Лань 1998: Ю-Лань, Ф. Краткая исстория китайской философии. Санкт-Петербург: Евразия, 1998.

Юнг 2002: Юнг, К. Г. Съвременният човек в търсене на душата. Плевен: Евразия Абагар, 2002.

Яворов 1999-2013: Яворов, П. Подир сенките на облаците. // Словото, 1999-2013 <http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3416&Level=1>

© Гергана Златкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2013, № 4 (161)

Други публикации:
Науката, образованието и времето като грижа. Част 1: Език, литература, методика на обучението по език и литература. Сборник с доклади. Смолян, 2007, 286-290.