Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛУННА ПРИКАЗКА

Гергана Златкова

web

Лъчите прорязаха сивкавия мрак на студената стена. През миглите на зелените мъхчета се прокрадна светлина, която се разля на хоризонта и озари сломените мечти...

Зидът се пропука и повлече крепящите го камъни. През годините той можеше да послужи единствено на влечугите и други твари за подслон и опека. Те го разяждаха като жестоки мисли и обиди. Дълбаеха тунелчета в римската спойка от хоросан, крепящата желязна скоба на която, отдавна бе разядена от корозия.

Слънцето се появи като нещо ново и приятно. Морските вълни започнаха да играят закачливо на гоненица и да гъделичкат брадата на строгия вятър. Тревите и цветята поздравиха слънцето, ухаещи от свян, който погали долината, както руменина страните на лице. Камъните от зида също се зарадваха, окъпани и сякаш облечени в нови чисти дрехи. И на зида му беше приятно, но тайно в сърцето му, където гущерите и змиите мътеха своите яйца, се прокрадна ревност.

Напразно. Верните му приятели, влечугите и щипалките, вече бяха направили всичко възможно за неговото поражение.

Падайки, камъните се радваха на своята свобода. Задушаващата студена прегръдка на техните себеподобни им беше омръзнала през дългите векове.

Слънцето поздрави новите си приятели и обеща, че всяка сутрин ще изгрява за тях и за целия свят.

От зида не бе останало нищо, дори камъните бяха неузнаваеми. Разпръснати, за нов и свободен живот, дори не помислиха да останат в купчина - възпоменание за стената. Влечугите се уплашиха и плъзнаха да дълбаят дупки в земята, в които да разположат своите леговища. Уви! Брегът се оказа от камък и те не сполучиха. Долината също не ги прие, прекалено слънчева и уханна за техния вкус.

Слизайки по небесните хълмове, слънцето оставяше златисти и червени отблясъци, които обагриха небето в теменужено. Сребристите пламъчета на звездите го целунаха и на лицето му засия тайнствена усмивка. На свой ред и луната поздрави камъните и позна един лунен между тях. Помоли го да разказва на слънцето лунни приказки, за да не чувства, като единствено светило през деня, самота.

 

 

© Гергана Златкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.08.2011, № 8 (141)