Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА КНИГАТА НА НАДЕЖДА ЦВЕТКОВА "ПАФТИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ МУЗЕИ"

Гатя Симеонова

web

Надежда Цветкова. Пафти от българските музеиИзданието е на Регионален исторически музей - Русе, а авторката - член на този музеен колектив, отдадена на темата от дълги години. Великолепно е, че този дългогодишен интерес беше доведен до успешен завършек, а именно публикация на труд, който по своята същност е албум с пространна текстова част, представяща подробно всеки от заснетите експонати. Би трябвало да се отдаде дължимото и на подкрепата на професионалната общност - както на колегите на Русенския музей, така и на колегите от онези музеи в страната, които в израз на колегиална съпричастност са предоставили достъп на авторката до колекциите си. Важно е като пример за работа със специалистите в собствената си музейна среда да посочим моралната подкрепа на директора на Регионален исторически музей - Русе, професор Николай Ненов, редактор и автор на предговора на илюстрованото издание, посветено на пафтите. Още повече, че Надежда Цветкова не е единствената уредничка, подтикната и насърчена от него да представи знанията си в съответната музейна област чрез престижни публикации под формата на книги, сборници, популярни издания.

В албума са включени пафти от колекцията на Национален музей "Рилския манастир", Регионалните исторически музеи на Велико Търново, Добрич, Пловдив, Русе, Силистра, Търговище и Ямбол, Историческите музеи на Ботевград, Исперих и Попово, Етнографски музей Котел, Архитектурно-етнографски комплекс Етър, както и множество пафти от колекции, които са частни притежания.

Локализацията е документирана по музейната принадлежност на колекциите, а не спрямо златарския център, в който са създадени пафтите. Въпросът за връзката на това занаятчийско изкуство със съответното селище или район не е предмет на изследването. Познава се обаче и е цитирана литературата, в която са представени подробно или са споменати занаятчийските центрове с активно златарство през XVIII-XIX век, откогато датират изследваните артефакти.

Авторката споменава, че броят на проучените пафти е над 400. Всъщност номерираните илюстрации са 389, но в хода на изследването неминуемо е имало и пафти, които не са включени в албума. Да не забравяме, че работата по темата предполага и познаването на публикации за пафти, включващи илюстрации, които също са обект на анализ. Последните Надежда Цветкова определя като важни за нейната работа, вероятно поради емпиричната и теоретична основа, в чийто контекст вписва и собственото си проучване. Истинската значимост на този труд произтича от факта, че авторката работи с оригинали, произведени през XVIII-XIX век, за всеки от които е направила подробно описание. Подобно отношение към музейните експонати представя г-жа Цветкова като изключително добросъвестен, трудолюбив и проницателен изследовател, който заслужава доверието на специалистите и уважението на всички читатели.

Какво представляват пафтите? Ето как авторката ги описва: "Пафтите се състоят от две еднакви, закопчани с кукичка и ухо части - лява и дясна. При някои пафти закопчалката е открита, някъде дори орнаментирана, а при други - скрита зад долепените една до друга странични части. Закопчалката често е покривана от пластина, обикновено отливана, която в различни публикации е наричана павте, щитче, пафте. Друг вид свързване на двете части е шарнирното - те влизат една в друга, а през отворите по средата вертикално преминава игла, прикрепена обикновено на верижка" (Цветкова 2015: 8). В това описание се съдържа и първата класификация на изследваните експонати - по показателя начин на закопчаване.

Пафтите са метални предмети. Изключително рядко в изследваните колекции се откриват пафти от седеф и кост - материал, който се използва по-скоро за декорация, отколкото като основно градиво. Най-често споменаваният метал за производство на пафти, според примерите, включени в изследването, е среброто и сребърната сплав, използвани в чист вид или с позлата. Сред материалите за създаване на пафти се споменава и бяла сплав, върху която допълнително е нанесена позлата. Също така неопределено звучи еднократният пример за пафти от жълт метал, с допускането, че става дума за позлата. Останалите широко използвани метали за направа на пафти са бронз, месинг и мед. В много от случаите крайният резултат от изработката на пафти с тези материали е доописан с изразите "посребрен" или "с позлата".

Впечатляващи в тези данни за материалите, ползвани в златарството при производството на пафти, са знанията, уменията и постигнатите резултати от страна на занаятчиите. Но не по-малко впечатляващо е и знанието на изследователя за материалния носител на изследвания от него обект, както и възможностите му да разпознава метала и да класифицира емпиричния материал по този показател.

Изработката на пафти в български условия става чрез две основни технологии - леене/отливане и коване. Споменатото по-горе пафте, както и тъй наречените удължения, които дооформят пафтите, в преобладаващата си част са ляти. Самата технология леене е прилагана и при форми (на пафте и удължения), определени като ажурно-ляти, но са посочени и примери на гореспоменатите форми, изработени с техника ажурно-ковани и ажурно-рязани. Впрочем в тези случаи различните подробности при прилагането на основните технологии (ажурност, филигран, гранулация, гравиране, апликиране със седеф, кост, камък, синец, емайл и дори бродиран плат) представят разнообразните техники на декорация, чрез които се постига естетическо въздействие.

При пафтите обаче естетическото въздействие се постига не само чрез декорацията. То се дължи и на самата им форма: правоъгълна; кръгла; листовидна/бадемовидна - постигната чрез дооформяне на кръглата форма с удължения; палмета/индийска палмета - разновидност на листовидната форма с подчертано извити нагоре и навътре краища на металната пластина.

Що се отнася до предназначението на пафтите, те са представени като неизменна част от традиционната женска носия. Нещо повече, оказва се, че са задължителен дар за булката/невестата, че са задължителен елемент и на делничното, и на празничното облекло на омъжената жена и че се носят до гроб. Така е било при битуването на една относително опазена традиция, където пафтите са задължителен сватбен подарък, но се споменава и за момински пафти като годежен дар. Късна модификация на традиционните форми са пафтите в градското облекло, които се появяват през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Освен за невестински и в редки случаи за момински пафти в българската традиция се споменава и за "владишки пафти"1 и "владишки колани". Вероятно тях има предвид авторката, когато мимоходом спомената за т.нар. "черковни пафти", като извежда името им от тяхната украса и от практиката на нашия народ да дарява пафти на манастири и църкви. На пръв поглед подобни дарения изглеждат странни и необясними, но отговор читателят би могъл да открие в няколко публикации, цитирани в труда на г-жа Цветкова, където се споменава за пафти към пояса на свещеници, калугери, калугерки, жени-християнки. В личен разговор по повод историята на коментираното изследване авторката сподели изненадата си от елементи в облеклото на калугерки от женски манастир край Велико Търново. През студентските й години, много преди да се посвети на изследването на пафтите, й направило впечатление, че коланът е закрепен само на една пафта. Когато попитала защо, било й отговорено, че калугерките са Христови невести и втората пафта, съгласно техните представи за брачен съюз, е обречена на Бога.

Всъщност и невестинските, и "владишките пафти", за които на този етап на проучване не може да се каже нищо по-определено, недвусмислено отвеждат към посветителни обреди, каквито са женитбата и ръкополагането. Те са знак преди всичко за променения житейски статус на човека, който ги получава и е задължен да ги носи. Утилитарната им функция да прикрепят колана към женската носия или към свещеническото/калугерското облекло е факт, но истинската функция на пафтите, както ще видим при поставянето на въпроса за времето на тяхната поява и произход, е магичната функция - предпазваща от зло или благоприятстваща сбъдването на определени пожелания. С тази цел невестинските пафти се носят при извършването на определени обреди. Насочеността на тяхната магична сила допълнително се подчертава чрез украсата по пафтите.

Основната изследователска задача, която авторката си поставя, създавайки този албум, е украсата на пафтите. Именно тази страна на тяхната изработка е в основата на класификацията, възприета от Надежда Цветкова, която обособява емпиричния си материал в следните групи: 1. пафти с растителна украса (цветя, клонки, листа, пъпки, дърво); 2. пафти с изображения на животни (птици, елен, кон, змии, лъв); 3. пафти с геометрична украса (прави и начупени линии, чертички, точки, плетеници, окръжности, триъгълници, многоъгълници - петоъгълник, шестоъгълник, осмоъгълник, розети, елипси); 4. небесни светила в украсата на пафти (слънце, месец/месечина, звезди); 5. религиозни мотиви в украсата на пафти (Благовещение на пресвета Богородица, Рождество Христово, Кръщение Господне, Възкресение Господне, Въздвижение на честния кръст, Света Тройца, Света Богородица, светците Георги, Димитър, св. Василий, Св. Иван Рилски, кръст, херувими, птицата като символ на Свети Дух); 6. Архитектурни мотиви в украсата на пафти (дворци, крепости, храмови сгради); 7. Украса на пафти с реалии (оръжия - брадви, саби, пики, факли, тръби; съдове - кани, вази, купели; обреден реквизит - рог на изобилието, сурвакница); 8. Пафти с филигранна украса (техниките филигран и гранулация като средство за украса); 9. Камъни в украсата на пафти (скъпоценни камъни; стъклена имитация на истински камъни; синци, перли, корали); 10. Пафти в градското облекло (възпроизвеждат възрожденски мотиви).

Украсата на пафтите, представена посредством образ, композиция, рамка и цялостна картина, е анализирана като проблем с естетическа, магическа, мито-поетична и религиозна съдържателност, което дава възможност за многопосочно тълкуване. Прави впечатление, че Надежда Цветкова търси и открива сходства в украсата на пафтите с различни творения на възрожденското занаятчийско производство, каквито са образите, символите и композициите в медникарството, каменоделството, дърворезбата, тъканите и шевицата. По този начин се постига убеждението, че украсата на пафтите е подчинена на единен естетически код.

Дълбочина в осмислянето на украсата е постигната и чрез обвързването на образите и символите (растителни, животински, геометрични, соларни, архитектурни) с традиционни народни представи и вярвания, както и с мито-поетични и/или религиозни тълкувания.

Самата възможност за подобно осмисляне чрез традиционните знания и вярвания в техния магичен, митологичен и религиозен аспект неизменно води към въпроса за произхода и разпространението на пафтите. Той е загатнат лаконично, без да бъде цел на изследването, чиито обект са предмети от XVIII и XIX век. Като се позовава предимно на български изследвания, Надежда Цветкова най-общо отнася началото към древността, а разпространението - сред множество народи в Азия, Европа и Африка. Въз основа на публикации за археологически находки (според научни публикации и интернет-информация - от IX-Х век), авторката уточнява: "Най-ранните пафти на Балканския полуостров са находки от български средновековни обекти (Атанасов 1987: 36), което води до предположението, че именно от България са разпространени в съседните страни" (Цветкова 2015: 8). Нещо повече. Както беше посочено по-горе, една от формите на пафтите, а именно правоъгълната, повтаря тази на първобългарските накрайници на колани.

Отговор на въпроса доколко нашите пафти отвеждат към прабългарите като създатели и носителите на този накит се открива в задълбоченото съпоставително изследване на Ружа Нейкова, проведено в рамките на научния проект "В търсене на прародината", осъществен в Поволжието, Северен Кавказ и Иран. Озаглавено "Сребърната жена", това изследване прави подробен анализ на металните накити, почти без изключение сребърни, които покриват тялото на женената жена от главата до под коленете и са разположени откъм гърдите и гърба - шапка, тепелък, косичник, прочелник, сокай, шийни накити, надгръдник, колани, пафти, надбедрени висулки, сребърни монети. Пафтите, без да бъдат специално обект на изследване, са споменати като задължителен атрибут на женската метална украса. Проследявайки наличието им в историческа дълбочина, Ружа Нейкова споменава за женски метални накити от II х. пр.Хр. (в Троя) и I х. пр.Хр. (при т.нар. "култура на степния бронз", като специално подчертава наличието на такива в Персия за времето от VII в. пр.Хр. до VII в. сл.Хр.). Въз основа на богат емпиричен материал, анализиран в сравнителен план, Ружа Нейкова стига до следния извод относно времевата и пространствена характеристика на сребърните накити, част от които са и интересуващите ни пафти. "Специфичните изяви, разпространение и прочее на сребърните накити във фолклорната женска носия на българи, чуваши и татари е древна реалия с предистория в индоиранската общност, която има огромно влияние върху анатолийските и балканските култури - и в епохата на Стария свят (наричана още древност - по терминологията на историческата наука) и през Ранното Средновековие" (Нейкова б.г.: 2).

Подобни по-нови изследвания правят убедителни някои предходни предположения за произхода и по-точно за езиковата принадлежност на названията, с които у нас са известни изследваните от Надежда Цветкова артефакти.

Авторката се спира мимоходом на названията, които нашият народ използва за проучваните от нея предмети на златарското изкуство, а те освен изнесеното в заглавието ПАФТИ с регистрирани фонетични варианти павти и пахти, пуфти, са известни също с названието чапрази/чопрази/чипрази. По-неизвестно, но отбелязано в изследванията, е и названието пелти. Съществуват публикации и за множеството местни имена, изведени от предназначението, формата, украсата на тези изделия, които названия са споменати за сведение. Пак така лаконично и без коментар са посочени две мнения на езиковеди за произхода на названията, а именно от латински (от pacta - глагол със значение "сключвам договор, пакт", "сговарям се") и от "персийско-турски" (pafta, capraz).

Гореспоменатото изследване на Ружа Нейкова, според която създател, носител и разпространител на женския сребърен накит е население с индо-ирански произход, прави убедително допускането за персийски произход на названието пафти. Какво точно значи "пафти" или "чапрази" е интересна тема и би могла да бъде повод за разширяване на проучванията в тази насока. Логично е да се допусне, че предметът се разпространява заедно с думата, която го назовава. Надежда Цветкова, позовавайки се на българската лексикография, възприема мнението, че названието пафти, с произход от персийски език, прониква в нашия език чрез турски със значение "металическа тока за женска украса с две съставки - "мъж" и "жена" (Цветкова 2015: 8).

Очевидно спор относно иранското/персийското потекло на думата няма. Персийските думи проникват в турския език чрез арабския. Въпросът е дали тези думи, ползвани в българския език, са заемка от турски. Нашият език е индо-европейски и по-точно спада към общността на иранските езици. Документирани исторически са дълбоките връзки на нашите земи и нашите предци с персите. Евентуалният отговор на въпроса дали названието пафти прониква като турска заемка в нашия език, би могъл да се очаква от данни за най-ранната поява на тези накити по исторически и/или археологически извори. Надежда Цветкова не се занимава с историята на накита като възникване, разпространение и вероятни взаимовлияния, но споменава за старинния произход на пафтите у нас по датирани от IХ-Х век находки. Едно по-задълбочено езиковедско проучване би могло да промени посоката на езиковите влияния. Не само че не е невъзможно, а е твърде вероятно названията пафти и чапрази да се окажат заемка от езика на българите в турския.

Към подобно допускане за древен роден произход на думи за изследваните артефакти навежда е споменатото по публикация на Друмев (1976: 373), но некоментирано название пелти.

Пелта е щит от кожа, който се е ползвал като основно защитно средство от лековъоръжените тракийски пехотинци, наречени пелтасти (Жеков 2008: 63-75). Неоспорим е тракийският произход на този род войска. Що се отнася до пелтата - неизменен техен отличителен атрибут, нейният вид е известен по изображения върху ваза на тракийски пелтаст от V в. пр.Хр. Пелтата има формата на полумесец със завити нагоре и навътре краища. По лицевата й страна има изображения (на очи, които гледат сплашващо). Според Уикипедия сходни щитове имат перси и скити. А в хералдиката на скандинавските страни се открива образ на щит с подобна форма, известен с названието Амазонски щит. Като се има предвид, че пафтите/пелти имат основна функция на предпазват от зло, а щитът също е предпазно средство, изглежда някак логична древната връзка между предметите и техните названия. Впечатляваща е древността, местния произход, разпространението в родствена езикова и етно-генетична среда - индоиранска (траки, скити, перси, на по-късен етап се споменават пелтасти от гръцките колонии). Впечатляваща е и митичната връзка със жените-войни - амазонките. Като че ли в техния образ пелтата като щит и пелтата като "украшение", разполовяващо тялото на жената на долница и горница и предпазващо го от вредни въздействия, потвърждават в най-голяма степен изначалната си връзка, сходството на формите и еднаквостта на названията.

Значимостта на изследването на Надежда Цветкова "Пафти от българските музеи", публикувано през 2015 година, расте с времето, понеже то предлага един модел на отношение към материалното наследство, съхранявано в нашите музеи. То е и едно доказателство за професионална активност, която с примера си би могла да стимулирана следващите поколения музейни работници и колекционери в дейности като събирателство, класификация и осмисляне на музейните богатства.

Албумът и неговата текстова част имат също така стойността на помагало за хора, които се занимават с колекциониране, покупко-продажба и производство на пафти, тъй като представя образци, които в най-голяма степен са мерило за постиженията на българското златарско изкуство.

Книгата на Надежда Цеткова е ценна и с това, че тя предизвиква у читателя активно мислене чрез поставянето на въпроси относно носителя, разпространителя, ползвателя и ценителя на пафтите; относно пътищата на културно влияние и факта на реалното взаимодействие чрез посредничеството на езика и културата; относно неизчерпаемите възможности за търсачество в науката, стимулирано от подобни издания.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. "Владишки пафти" като музеен експонат могат да се видят в Музея към Русенския катедрален храм "Света Троица" [обратно].

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Атанасов 1978: Атанасов, Г. Традиционен български накит (по повод колекцията от пафти в Силистренския музей). // Българска етнография, 1987, № 4.

Друмев 1976: Друмев, Д. Златарско изкуство. София, 1976.

Жеков 2008: Жеков, Ж. Пелтасти и хоплити. Проблеми и интерпретации. // Епоха. Историческо списание на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", год. XVI, 2008, кн. 3-4, 63-75.

Нейкова б.г.: Нейкова, Р. Сребърната жена. Етнокултурни паралели (2010). // История.бг, сайт на Живко Войников, б.г. <http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Neikova_Srebyarnata_zhena.pdf> (01.12.2018).

Цветкова 2015: Цветкова, Н. Пафти от българските музеи. София: Импресарско-издателска къща "Род", Русе: Регионален исторически музей - Русе, 2015.

 

 


Надежда Цветкова. Пафти от българските музеи. София: Импресарско-издателска къща "Род", Русе: Регионален исторически музей - Русе, 2015.

 

 

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2018, № 12 (229)