Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОРЕДИЦАТА "ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ГРАДСКА КУЛТУРА" - ЕТАП В ЕТНОГРАФСКОТО ПРОУЧВАНЕ НА ГРАДА

Гатя Симеонова

web

Приносът на която и да било личност в една научна област се осъзнава в най-пълния му обем, когато се разглежда в контекста на проучванията в съответната наука - в смисъла ѝ на основа и предпоставка за развитие, както и в смисъла ѝ на дообогатяване чрез индивидуалните приноси на нейните представители. В такава именно светлина - като доразвитие на наследството и неговото дообогатяване чрез стойностни собствени проучвания по темата "Български град", бих искала в паметното честване на проф. д-р Георги Георгиев да напомня за значимата му роля относно налагането на темата за града като една от късно утвърдените в обсега на етнографската наука. И същевременно да напомня, че градът присъства в програмните документи на създателите на народонауката. Късното му въвеждане като обект на етнографската наука не се дължи на недоглеждане от тяхна страна, а на ред причини, сред които са представите за обсег на предметната област у наследилата основателите научна общност, състоянието на научната подготовка и способността за творческо търсачество у представителите на тази общност.

 

Предистория на проблема

Етнографията от своето зараждане, когато се изживява като народонаука, вписва в програмните си документи града като обект на своите проучвания. По-късното научно осмисляне абсолютизира връзката старина-село, наложена в противопоставяне на връзката съвременност-град.

Най-разгърнатото изложение на възрожденската концепция за изучаване на българите се съдържа в "Показалеца" на Раковски. Градът не е изключен при изучаването на "нашего бития, язика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч.", а изрично се споменава и в "Български древности": "Да се опишат царскии градове, най-паче подробно, със старовременни им места, както Преслав (Ески Стамбул днес), Търново, Видин, Средец (София), Охрида". В своите народоведски изследвания Раковски отделя внимание на факта, че този тип селища е въплъщение на върховите културни постижения на българския народ, поради което в условия на робство се превръща в обект на най-трагични посегателства.

Призивите на основоположниците на нашата народонаука за описване на родното място водят до появата на дописки във възрожденския печат под формата на пътни бележки и впечатления от "разходки" по българските земи. С това на практика се поставя началото на емпиричното проучване на българския град и българската градска култура. Особена стойност за етнографското проучване на българския възрожденски град имат описанията на Каравелов и Богоров. Идеите за особената значимост на града като представителен тип локална общност датират от Възраждането и оттогава чакат своето задълбочено разработване. Впрочем още тогава обаче градищата се споменават като развъдници на чужди нови влияния, докато селата се сочат като пазител на българската старина, поради което след Освобождението тези мисловни нагласи надделяват сред етнографите, превърнали традиционната народна култура не просто в предпочитан, а в единствен предмет на своите изследвания. Доказателство за закономерния интерес към селото - носител и пазител на културното ни наследство, е програмната статия на проф. Иван Шишманов "Значението и задачите на нашата етнография", публикувана в том първи на Сборник за народни умотворения.

Градът в етнографските проучвания от Освобождението до Втората световна война присъства дотолкова, доколкото той не е изключен от събирателската дейност. Там също се откриват народописни материали - образци за старинността на културата ни. Възрожденският интерес към града в условията на българската държавност намира отражение в епохалното дело на Димитър Маринов. В духа на истинските възрожденски традиции Димитър Маринов се изявява като етнограф-енциклопедист, който не пренебрегва в своите проучвания и града. Той е автор на недооцененият навреме, отхвърлян и обречен на забрава ръкопис "История на града Лом и Ломска околия", който едва през 2003 година бе издаден и то не от Етнографския институт и от академичното издателство.

По принцип не по-различна е общата насоченост на етнографските изследвания (като тематика, време и обект на проучване) и след Втората световна война. Изучаването на селото остава приоритет на българската етнографска наука почти до края на ХХ век, но през втората половина на същия век, след коренни обществено-политически, икономически и културни промени в страната вече не толкова традиционното наследство, пазено по селата, а неговата промяна и подмяна се превръща в основна изследователска задача. Така покрай промените в селото градът постепенно попада в полезрението на етнографа - в началото като селище, в което масово се преселват хора от кооперираното село, по-късно като среда за живеене, към която селските мигранти трябва да се приспособят. Следващият етап е белязан от темата за урбанизацията, разбирана в наши условия като тенденция за премахване на различията между града и селото.

От края на 40-те до началото на 70-те години на ХХ век етнографските издирвания са съзнателно насочвани предимно към промените в бита и културата на кооперираното село. Оттогава датират и няколкото примера с работнически градове - Перник, Сливен, Габрово, където авторски колективи или аспиранти проучват семейството, извънсемейната среда, материалната и духовната култура, както и новия тип взаимоотношения сред формиращата се от мигранти работническа класа в градове с традиционно изявена промишлена дейност.

В средата на 70-те години на ХХ век проблемът за мястото на града и градската култура в предметната област на етнографията все още е аспект от проблематика на съвременността. Последната обаче придобива ускорение със създаването на секция "Етнография на съвременността". С това една идея, изказана още в средата на 50-те години на ХХ век, получава своето осъществяване. Секцията пристъпва към изучаването на бита и културата на съвременността (термин, под който се разбира времето на социализма, което започва да тече от 9 септември 1944 година според тогавашните разбирания за историческа периодизация) чрез разработката на дисертационни трудове, в които градът и неговото влияние са в основата на научните търсения.

След изворовите натрупвания чрез колективни и дисертационни трудове от 50-те/70-те години на ХХ век се осъзнава потребността от теоретичен подход при изучаването на явленията "Град" и "Градска култура", превърнати във факт на етнографското проучване. Поставя се и въпросът за названието на направлението, превърнало града в единствен проблем на етнографското дирене. В края на 80-те години на ХХ век за пръв път в публикация с теоретичен характер, посветена на изучаването на града, се появява названието "Етнография на града" като синоним на "Етнография на работническата класа" за евентуалното ново самостоятелно направление в тогавашната етнографска наука.

Професор д-р Георги Георгиев е ученият, който направи твърде много, за да наложи в предметната област на етнографската наука направлението "Етнография на града". Книгите му "Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ (1877-1900 г.) и "София и софиянци" се превърнаха в образец за подражание у онези етнографи, които насочиха вниманието си към града и градската култура.

На Седмата национална конференция на етнографите в България, проведена в Русе през 1989 г. и посветена изцяло на проблемите на българския град и на българската градска култура, изнесеният от Георги Георгиев доклад беше онадсловен "Етнографията на българския град". През 80-те и 90-те години на ХХ век проявилите интерес към града и градската култура фолклористи, музейни работници и университетски преподаватели чрез участието си със собствени проучвания в Седмата национална конференция на етнографите, допринесоха не само за комплектуването на ръкопис със заглавие "Българският град през погледа на етнографа", но подкрепиха недвусмислено идеята на Георги Георгиев за направление в етнографската наука, изцяло насочено към града и градската култура. Последица от подобен научен интерес беше проектираният в 10-томната "Етнография на България" - том, посветен на града, чийто автор и редактор бе Георги Георгиев.

Персонална промяна в задачата на ЕИМ по многотомната етнография относно тома, посветен на града, настъпи през 1990 година поради смъртта на Георги Георгиев. Работата върху неговия том беше поверена от Редколегията на десеттомника на мен (Гатя Симеонова). Георги Георгиев беше поел работата върху тома като самостоятелна редакторска и авторска задача. Той не предвиждаше работа с колектив. Освен това, неговата концепция, както показва и избраното от него заглавие на тома, се свеждаше до поставянето на града в средоточието на изследователския интерес.

Аз избрах друг концептуален подход и друг начин на работа, като пристъпих към създаване на авторски колектив, а самата изследователска задача преориентирах към градската култура. В средата на 1994 година самата идея за многотомна "Етнография на България", претърпя провал, но част от колектива изрази готовност да сътрудничи за подготовката на том, посветен на проблемите на българсата градска култура. С това бе поставено началото на поредицата "Проблеми на българската градска култура"1.

 

Поредицата "Проблеми на българската градска култура" - възникване и прохождане

Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският градМежду 1998 и 2012 година бяха отпечатани седемте тома на поредицата "Проблеми на българската градска култура". Наложително е да се уточни, че връзката между приносите в проучването на града, постигнати под ръководството и с усилията на Георги Георгиев, и последвалите изследвания, публикувани в поредицата, е том трети. Той съдържа материали от конференцията, посветена на града и проведена в Русе през 1989 г. С решение на научния съвет на ЕИМ беше извършена редакторска подготовка за издаване на докладите и съобщенията, а осъществяването на публикацията беше поверено на Русенския музей. По ред обективни причини томът не беше внесен в печатница и след като вече бе поставено началото на поредицата "Проблеми на българската градска култура" с отпечатването на том първи и отлежаващ в издателството на БАН том втори, сметнах, че е редно този ръкопис да се впише в поредицата, за да не пропадне, както вече се беше случвало многократно с материали от предходни конференции. Ръкописът беше изискан от Русенския музей, предоставен за компютърна предпечатна подготовка според новите изисквания и публикуван като издание на ЕИМ при БАН от издателство "Векове" през 2002 г. Четиринадесет години след конференцията томът с материалите от нея беше публикуван със следния текст на заглавната страница: "Посвещава се на светлата памет на видния български етнограф проф. д-р Георги Георгиев". Този том, поставен под номер 3, който поради експедитивността на частното издателство се появи през 2002 преди отлежаващия и чакащ своя ред том 2 от същата поредица, излязъл през следващата 2003 година, беше своеобразно доказателство за приемственост по отношение на научните задачи и очевиден жест на уважение към паметта на Георги Георгиев.

Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовностСамият типографски облик на поредицата свидетелства за неяснотата, несигурността и неосигуреността на нейния път към читателя. Съдбата на том трети вече беше подробно представена. С напрежение е белязано и излизането на том първи. Минал пред обсъждания в секция и научен съвет през 1996-1997 година и приет формално за печат, по финансови причини той не беше насочен към издателството на БАН. Наложи се да се търсят възможности за отпечатване в частно издателство. През 1998 г. ръкописът бе издаден от издателство "ДИОС" под водещото заглавие "Проблеми на българската градска култура" и с уточняващото подзаглавие "Възрожденският град". Това издание е белязано с поредица от липси - липсва номерация, т.е. няма го означението "том 1", липсва пълният ISBN, липсват и данни за тиража. Доколкото си спомням, бяха предоставени осем бройки - по една за седемте автори, и една за библиотеката на ЕИМ. Ако не ме лъже паметта, библиотечният екземпляр изчезна след заемане за домашно ползване. При тези стечения на обстоятелствата томът, с който формално и не съвсем убедително се поставя началото на поредицата, е абсолютна библиографска рядкост. Той съдържа научните търсения на онази група учени, които влизаха в авторския колектив на проектирания, но несъстоял се том девети от поредицата "Десеттомна етнография на България".

В следващите издания, отпечатани от Академичното издателство "Проф. Марин Дринов", поредицата придоби представителен еднотипен облик, съгласно който всеки том е представен от учен-специалист и задължително съдържа резюме на студиите на английски.

Самият облик на поредицата, в чието осъществяване взеха участие три издателства, както и забавения ход на някой от томовете, е доказателство за трудностите при налагането на едно ново направление в етнографията, което чрез печатните си издания се опитва да бъде видимо, оценено и ползвано. С изключение на том пети, поредицата се състои от сборници, съставени от авторски колективи. Има обаче и един пример за включване на авторски монографичен труд в поредицата, което е знак, че тя би могла и в бъдеще да се захранва по двата начина, при положение че проблематиката има наследници.

 

Заглавията на томовете - ориентир за тематичната и пространствено-времевата им насоченост

Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на градаСедемтомната поредица "Проблеми на българската градска култура" включва поименно следните томове: "Възрожденският град". Т. 1, 1998; "Институции - създатели на нова духовност". Т. 2, 2003; "Етнография на българския град". Т. 3, 2002; "Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура". Т. 4, 2007; "В търсене на етнографски подход при изучаването на града по българските земи". Т. 5, 2009; Градът: средоточие на функции. Т. 6, 2011; Градът: обживяване на пространството. Т. 7, 2012.

Научното направление, посветено на изучаването на българския град и българската градска култура промени съществено обектът на етнографските търсения. Проследени откъм типа селище, обекти на проучвания и цел на маршрути за теренна работа станаха не предимно, а изключително градовете. При това интересът беше привлечен от големи, средни и малки български градове. От градове старинни и нововъзникнали, от планински, равнинни, морски, крайречни градове, от промишлени градове и такива с аграрен облик. Доказателство за това са градовете, чиито имена се откриват в поредицата "Проблеми на българската градска култура". Публикуваните там студии, статии и съобщения отразяват проучвания на различни факти и явления от културата на Асеновград, Берковица, Велико Търново, Варна, Враца, Габрово, Добрич, Ески Джумая (Търговище), Каварна, Казанлък, Козлодуй, Копривщица, Кюстендил, Ловеч, Монтана (Михайловград, Фердинанд), Русе, Севлиево, Силистра. София, Троян, Хасково, Червен, Шумен. Ако в този списък има пропуски, те не се дължат на пренебрежително отношение към едно или друго селище, а на недоглеждане. Целта на посочените примери е да онагледи промените в географската карта на етнографските проучвания.

Относно времевия хоризонт трябва да се каже, че тъй като липсват разработки по историческа етнография за града по българските земи в историческа дълбочина, редките примери за подобни търсения се позовават на археологически и писмени източници и изследвания от праисторическо време до късното средновековие включително, както и на пътеписи, където се откриват данни за някои български градове.

Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култураОсновните хронологични граници, в които са направени проучванията на градската култура, представени в поредицата, са ХІХ - средата на ХХ век. Самият ХІХ век не е обхванат цялостно, а по-скоро е означен като изследвано време чрез изразите: "от средата на ХІХ в.", "втората половина на ХІХ в."; "края на ХІХ в.". Долната граница на изследователския поглед не стига по-далеч от средата на ХІХ век. Интересно е, че годината на Освобождението, която е значима хронологична граница в нашата история, също се използва като знак за времевите параметри на изследванията, в едни случаи във варианта "до Освобождението", в други - "от Освобождението до...", в трети - "след Освобождението". Освобождението е своеобразна граница в българското осмисляне на ХІХ век, произтичаща от променените исторически условия. То обаче е условна граница в културата на града, когато Възраждането се възприема вече като отминаващ етап, а бъдещето е свързано с нови очаквания. При всички случаи времето от средата на ХІХ до средата на ХХ век, обхванато в етнографските изследвания, посветени на града, има няколко вътрешни граници, които бележат етапи в културните промени у нас. И тези вътрешни граници са забелязани и отбелязани от изследователите с изразите: "до 1912 г.", свързана с началото на Балканските войни; "до 30-те години на ХХ в." - времето на преодоляване на кризата от националните катастрофи или с посочване на съответните години 1876-1900; 1878-1944. В по-редки случаи времевите граници на проучването са представени чрез изразите "през Възраждането", "през периода на капитализма", "в съвременността".

Очевидно е, че годините на Възраждането, а след Освобождението - десетилетия до Втората световна война, са предпочитаното от авторите време за изследване на градската култура. Това предпочитание е обусловено от наличието на извори, от значимостта на определени културни или исторически факти в живота на проучвания град и не на последно място от авторовите интереси.

Проблеми на българската градска култура. Т. 5. Гатя Симеонова. В търсене на етнографски подход при изучаването на града по българските земиМного значим фактор за хронологичните рамки, а и за тематичната насоченост на проучванията е наличието на извори. Съществен момент, който отличава проучванията на градската култура от тази на селото, е видът извори. Докато при проучването на селото етнографът сам създава извора чрез наблюдение, разговори, участие в живота на общността, то при изучаването на града, без да се пренебрегват традиционните етнографски извори, съществено се променя изворовата база на етнографските проучвания. Една от причините е насочванено на изследователския интерес към времена, които няма как да бъдат изследвани пряко или на живо чрез наблюдения и общуване с населявалите ги хора. Но дори и съвременността в градски условия трудно би могла да бъде проучена единствено чрез наблюдение, интервюта с конкретни носители на културата или участия в текущи събития, които представляват интерес за учения.

Направлението "Етнография на града" въведе в обръщение съвсем друг вид извори. Данните, по които са направени проучванията на градската култура, публикувани в коментираната поредица, са почерпени от епистоларни източници (писма в лични и обществени архиви, ръкописни или публикувани); автобиографични материали, мемоари, пътни бележки, описания на градове в поселищни проучвания. Много богат източник на информация се оказа пресата - възрожденска, следосвобожденска, съвременна. Документацията на различни институции от възрожденския и следосвобожденски период (църква, комитет, училище, читалище, земляческа организация, благотворително дружество и др.) също беше използвана като извор за градска култура, градски начин на живот, идеи за живеене "по градски" и дейности от обществен характер, които се проявяват първоначално в града. Архивите, музейните експозиции, фотографските колекции, дневниците също не останаха извън полезрението на етнографа. В качеството на извор е привлечена и възрожденската учебникарска книжнина, както и съвременни исторически, археологически и архитектурни проучвания, посветени на наши градове.

Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът: средоточие на функцииВ една слабо или почти непроучена научна област, каквато е градската култура, тематиката на поредицата постепенно се утвърди чрез субективните предпочитания и изворовите натрупвания на всеки от авторите, при което научните дирения възпроизведоха традиционните за етнографията направления - материална, духовна и социално-нормативна култура. Тази връзка с утвърдени вече представи за научен подход при нов обект на проучване, какъвто е градът като тип селище, е проследима в тома, който съдържа докладите от конференцията "Етнография на български град", проведена в Русе през 1989 г. В следващите томове подобни професионални нагласи продължават да се възпроизвеждат, но темите се разработват чрез привличането на нов тип извори.

В поредицата, в чието списване участват 52 автора със 72 текста, се открива значимо тематично разнообразие. Представени са на вниманието на читателя проблеми на теорията на новото научно направление. С въведенията към отделните томове, дело на изтъкнати етнографи и фолклористи, се поставя началото на научна оценка за значимостта на подобен тип изследвания.

Направени са опити за проучване на демографската и етнодемографската, а в отделни случаи и на етнопсихологическата и професионалната характеристика на градското население. Изследвани са типични за града образци на поведение и начин на живот в сферата на личния и обществен бит. Не е пренебрегнат и проблемът за влиянието на градската култура извън града, в близки и по-далечни селища.

При изследването на соционормативната култура освен традиционно обхванатите от етнографската наука род и семейство, специално внимание е отделено на институции, характерни за новобългарския период от развитието на нашата култура - училище, читалище, театър, землячески организации, културно-просветни и благотворителни дружества и пр.

Материалната култура е представена с изследвания на архитектурата (промени в развитието на архитектурния облик на града, структура и функции на градското пространство, знакови сгради, архитектурни стилове). Не е убегнал от погледа на изследователя урбанист и градският интериор. Особено предпочитание е проявено към градското облекло, модата като разнопосочно оценявано външно влияние и развитието на производствена дейност (занаятчийска и промишлена), която обслужва потребността на населението от европейски тип дрехи.

Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространствотоДуховната култура на българския град е проучена откъм светоглед, градски форми на културен живот и най-вече откъм празници и празнични изяви. Наред с традиционните семейни и календарни празници, които са част от празничния живот на града, особено внимание е отделено на занаятчийските, националните и обществени празници, както и на други форми на извънпразнично развлечение, навлезли в градска среда и добили особена популярност след Освобождението.

Като новост, характерна за направлението "Етнография на града", се откроява темата за личността. Посветен ѝ е дори отделен том (том 4), според чието заглавие, личността е представена чрез усилията ѝ за постигане на резултати в утвърждаването на българската градска култура. Целта на подобна тематична насоченост беше не само да се открои за пореден път приносът на известни исторически личности като Христо Ботев и Александър Богориди, а да се извадят от забравата имената на по-малко известни, но не по-малко заслужили хора за обществено-политическото и културно-просветното строителство на възобновената българска държава - чрез изявите си като учени, журналисти, създатели на впечатляваща производствена дейност, както и чрез дейността си като активни участници в културния живот или като политици, изявяващи се на държавно, областно или селищно равнище. Независимо от разнопосочните им изяви, общото между тях е дарителството, което е допълнителен принос към духовното добротворство.

От особена значимост в създаването на том четвърти е фактът, че всички представени в него личности са в пряка или по-далечна родствена връзка с авторите на студиите. Освен жест към родовата памет, споделена публично, с което общобългарското знание се обогатява откъм подробности за хора, на които сме длъжници в духовен план, този авторски жест разкрива една незабелязана и неосмислена досега подробност. А именно - произходът на самата етнографска научна общност. Фактът, че с културата на българите - традиционна и съвременна, селска и градска, отмираща и новоутвърждаваща се се занимават наследнички на родове, които са давали пример за дейност и действено отношение и са оставили богатство, достойно за изучаване, би трябвало също да бъде тема в предметната област на направлението "Етнографско изучаване на града и градската култура по българските земи". Подобен произход насочва към размисъл за потеклото на интелигенцията, която влиза в състава на етнографската научна среда. Въпросът е възможно ли е тя да включва случайни хора. Примерът със съдържанието на посочения том четвърти от представената поредица съдържа отговор, който се нуждае от обговаряне. Подобна генетична и културна обвързаност, в много случаи замъглена от времето, когато се домогне до духовно просветление, не би трябвало да потушава пламъчето, не би трябвало да му позволява да гасне.

В този смисъл бих искала да изразя надеждата си, че поредицата "Проблеми на българската градска култура" няма да остане един отминал етап в нашите научни проучвания, а ще се намерят сили, които да продължат и да удължат живота ѝ.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тази част от текста е извлечение от публикувана статия, в която се намират подробности по темата и подробна библиография. Вж.: Симеонова (2004: 207-241). Същата студия е публикувана и в авторско издание. Вж.: Симеонова (2009: 274-314). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов 2002: Ангелов, Ангел. Русенският сецесион. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 131-134.

Апостолова 2002: Апостолова, Анка. Детски фолклор от Берковско. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 284-296.

Атанасова 2002: Атанасова, Янка. Облеклото на жените в Добрич от Освобождението до 30-те години на ХХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 179-185.

Близнашка 2007: Близнашка, Ева. Една софийска възрожденска фамилия и приносът ѝ за София. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 188-203.

Богданова 2011: Богданова, Светла. Градски начин на живот, възпроизвеждащ европейски образци на поведение (По примери от един семеен архив в София, съдържащ данни от началото на ХХ век). // Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът: средоточие на функции. София, 2011, 218-248.

Борин 2002: Петрова-Каленова-Борин, Анюта. Културният живот в Михайловград (Фердинанд) през годините 1878-1944. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 308-315.

Василева 1998: Василева, Дария. Светогледът на възрожденския българин-гражданин, отразен в автобиографии. // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 53-96.

Василева 2002: Василева, Дария. Етнодемографска характеристика на интелигенцията от големия български град (1878-1912). // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 20-33.

Василева 2003: Василева, Дария. Ловешката земляческа организация в прехода от традиционно към гражданско общество. // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 70-108.

Василева 2007: Василева, Дария. Приносът на Илия Йовчев и на неговия вестник "Родолюбец" за модернизиране на българската градска култура в края на ХІХ век. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 113-167.

Василева 2011: Василева, Дария. Приносът на Ловешката земляческа организация за развитие на регионалната мемоаристика и опазване на спомена за ловешките църковно-просветни дейци и дарители за образование до Освобождението. // Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът: средоточие на функции. София, 2011, 66-159.

Галанова 1998: Галанова, Мария. Нетрадиционно по някои традиционни проблеми (Българската възрожденска книжнина през погледа на урбаниста-етнопсихолог). // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 97-159.

Галанова 2012: Галанова, Мария. Столичният град през погледа на един информационен вестник (Събития и пространства). // Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространството. София, 2012, 129-217.

Георгиев 2002: Георгиев, Георги. Етнография на българския град. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 8-19.

Голийска 2002: Петрова-Голийска, Пенка. Панаирът при Троянския манастир и занаятите в Троян от Освобождението до 30-те години на ХХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 206-216.

Граматиков 2002: Граматиков, Георги. Архитектурата на Хасково през Възраждането. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 146-153.

Граматиков 2011: Граматиков, Георги. Театър, публика и театрална критика (Към проблема за културната история на провинциалния град). // Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът: средоточие на функции. София, 2011, 11-65.

Дончева 2002: Дончева, Стефка. Особеностите на казанлъшкия градски бит и взаимоотношенията между традиционната селска и новата градска култура в края на ХІХ и началото на ХХ в., отразени в експозицията на историко-етнографския комплекс "Кулата" в Казанлък. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 194-198.

Ечков 2002: Ечков, Пламен. Използването на фотографските снимки като извор за етнографско изучаване през периода 1878-1944 г. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 112-122.

Йорданов 2002: Йорданов, Симеон. Съвременни погребални обичаи и обреди от Кюстендил. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 267-272.

Йорданов 2002: Йорданов, Стоян. Червен и някои проблеми на средновековния български град. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 139-145.

Касабова 2011: Касабова, Анелия. Разноликото изследване на разноликия български град. // Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът: средоточие на функции. София, 2011, 7-9.

Кирилова 2007: Кирилова, Анни. Представителите на един род в българската наука на ХХ век. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 168-172.

Колев 2002: Колев, Николай. Места и форми за социално общуване във Велико Търново след Освобождението. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 273-283.

Колева 2002: Колева, Елена. Професионална характеристика на населението на Пловдив през втората половина на ХІХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 77-82.

Косева 2002: Косева, Вяра. За някои по-важни акценти в културното развитие на Русе от втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 238- 244.

Кузманова 1998: Кузманова, Магдалена. Виталността българска в градския празничен живот през Възраждането. // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 160-208.

Кънчев 2002: Кънчев, Красимир. Чуждестранни извори за демографското състояние на Русе през ХІХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 58-65.

Манкова 2002: Манкова, Йорданка. Врачанската периодика от следосвобожденския период за борбата на местната интелигенция срещу модните европейски течения. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 104-111.

Маринова 2002: Маринова, Гинка. Еньовденски обичаи и обреди в Асеновград. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 253-260.

Марков 2002: Марков, Васил. Един паметник на възрожденската градска култура у нас. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 135-138.

Миладинов 2002: Миладинов, Петър. Музикалният бит в големия български град от средата на ХІХ в. до Освобождението (Опит за етнографско изследване). // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 297-307.

Минков 2002: Минков, Игнат. Културата на градските трудови слоеве през периода на капитализма и нейното етнографско изучаване. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 34-44.

Митровска 2002: Митровска, Златка. Празници на еснафските сдружения по време на Възраждането. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 245-252.

Михайлова 2002: Михайлова, Ганка. Увод (От Редакционната колегия). // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 5-7.

Нейкова 2002: Нейкова, Николина. Реконструиране на живота в София според пътеписната литература от ХV-ХVІІ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 45-57.

Панайотова 2002: Панайотова, Кинка. По някои въпроси на социалната структура на Велико Търново в периода на капитализма (1878-1944). // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 66-76.

Петкова 2012: Петкова, Светла. Необходима стъпка към продължаването на една полезна изследователска практика. // Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространството. София, 2012, 7-9.

Петрова 2002: Петрова, Величка. Народната дантела и бродерия в бита на Каварна - края на ХІХ - първите десетилетия на ХХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 174-178.

Петрова 2003: Петрова, Иванка. Денят на Христо Ботев. Национални измерения на празника (1876-1900). // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 109-129.

Петрова 2007: Петрова, Иванка. Мъжете от копривщенския род Говедарови - радетели за развитието на българската култура. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 31-66.

Петрова 2002: Петрова, Лидия. Лозарство и винарство във Варна (края на ХІХ - началото на ХХ в.). // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 123-130.

Попова 2002: Попова, Евгения. Народни календарни празници и обичаи в Шумен в края на ХІХ и началото на ХХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 261- 266.

Радева 2002: Серкеджиева-Радева, Анка. Облеклото във възрожденския Пловдив по сведения на съвременници. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 154-160.

Раева 2012: Раева, Биляна. Публичните пространства в социалистическия град (По примера на Димитровград). // Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространството. София, 2012, 218-285.

Ройдева 1998: Ройдева, Яна. Семейни празници и обичаи на габровското население от края на ХІХ и началото на ХХ век. // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 256-283.

Симеонова 1998: Симеонова, Гатя. Възрожденският град (Опит за типология според възрожденските автори). // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 5- 52.

Симеонова 2002: Симеонова, Гатя. Театърът в търсене и утвърждаване на собствена празничност. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 217-237.

Симеонова 2003: Симеонова, Гатя. Встъпителни думи. // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 9-11.

Симеонова 2003а: Симеонова, Гатя. Българска театрална празничност (Зараждане, развитие, резултат). // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 130-189.

Симеонова 2003б: Симеонова, Гатя. Литература за града по българските земи, представена по селища. // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 190-208.

Симеонова 2003в: Симеонова, Гатя. Литература за българския град по автори. // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 209-224.

Симеонова 2004: Симеонова, Гатя. Състояние на етнографските проучвания по темата "Български град" и "Българска градска култура". // Проблеми на съвременната етнология. Сборник по случай 30-годишния юбилей на секция "Етнография на съвременността" в ЕИМ. София, 2004, 207-241.

Симеонова 2007: Симеонова, Гатя. Георги Драгошинов - живата брънка между две епохи на новобългарската култура. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 67-112.

Симеонова 2009: Симеонова, Гатя. В търсене на етнографски подход при изучаването на града по българските земи. // Проблеми на българската градска култура. Т. 5. София, 2009, 371 с.

Симеонова 2011: Симеонова, Гатя. Дрехарството в Русе (Предварителни бележки относно социално-професионалните и организационно-производствените условия за създаване на облекло от европейски тип). // Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът: средоточие на функции. София, 2011, 160-217.

Симеонова 2012: Симеонова, Гатя. Пространства на другостта (По материали от Русе). // Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространството. София, 2012, 35-105.

Сиракова 2002: Сиракова, Илина. Шапкарството в Русе. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 161-166.

Средкова 1998: Средкова, Соня. Възрожденският градски интериор през погледа на своите съвременници. // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 209-236.

Средкова 2007: Средкова, Соня. Семейството на Никола Железаря по данни от неговата кореспонденция. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 173-187.

Средкова 2012: Средкова, Соня. Пространство за поминък (По архивни извори от Трявна). // Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространството. София, 2012, 106-128.

Стаменова 2003: Стаменова, Живка. Градът - огнище на националната духовност и култура. // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 7-8.

Стефанова 2002: Стефанова, Недка. Прояви на взаимодействие на селския бит и този във Велико Търново през ХІХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 97-103.

Стоянова 2002: Стоянова, Веска. Градската жена - ролята ѝ в семейството и обществото за съхраняването и доразвитието на българските народностни традиции от Освобождението до първата половина на ХХ век (По материали от Варна). // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 83-96.

Стоянова 2002: Стоянова, Параскева. Ролята на панаира за Ески Джумая (Търговище) през ХІХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 199-205.

Съботинова 2002: Съботинова, Донка. Градско културно влияние в силистренските села от средата на ХІХ век насам. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 316-321.

Тодорова 2002: Тодорова, Диана. Облеклото в град Варна в края на ХІХ - първата половина на ХХ в. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 167-173.

Тодорова 1998: Тодорова, Цвета. Дунавът и българският град. // Проблеми на българската градска култура. Т. 1. Възрожденският град. София, 1998, 237-255.

Харбова 2003: Харбова, Маргарита. Православният храм - духовен център за българската пространство на града от ХІХ и началото на ХХ век. // Проблеми на българската градска култура. Т. 2. Институции - създатели на нова духовност. София, 2003, 12-69.

Харбова 2007: Харбова, Маргарита. Българският княз Александър Богориди и развитието на културата от европейски тип в Източна Румелия. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 9-30.

Харбова 2012: Харбова, Маргарита. Градът и светите места - елементи на единна сакрална структура (По примери от София). // Проблеми на българската градска култура. Т. 7. Градът: обживяване на пространството. София, 2012, 11-34.

Христова 2002: Христова, Симона. Традиционна народна храна и хранене от Берковица и Берковско. // Проблеми на българската градска култура. Т. 3. Етнография на града. София, 2002, 186-193.

Янева 2007: Янева, Станка. Предговор. // Проблеми на българската градска култура. Т. 4. Личността между усилието и резултата в утвърждаването на българската градска култура. София, 2007, 7-8.

 

 

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.12.2020, № 12 (253)