ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ

Гатя Симеонова

web | Дървеса

Дървото: растение-образ, символ, най-общо внушение за изначални абстракции, внезапно впечатление, знак за приземяване на някакво душевно събитие - ето това е то за моя изненада в опитите ми за стихоплетство. Защо така натрапчиво се явява в собствените ми видения било като част от средата - улично растение в градска среда, оцеляло дърво на полето или между скупчените постройки, дърво в градината или в парка, спомен за гора. Дървото през сезоните - пролетно цъфнало, есенно разсъблечено, зъзнещо зимно, плодоносно през лятото и винаги като образ на някакво настроение или като олицетворение на вътрешно човешко състояние!?

Дървото като символичен образ на живота и познанието, оцеляло в представата ми благодарение на християнството. Дървото от традиционното ни наследство - мерджаново, дърво без корен. Към тази градина от знакови дървета съм "засадила" и няколко измислени от мене - Дървото на надеждата, Дървото на смъртта. В образа на дървото съм търсила пътя към висините, връзката с небето като възможност за връзка с друг свят. Дървото като път нагоре, но и като мяра за човешкия стремеж и човешката възраст. И не на последно място - отношението към дървото като израз на най-благородна човечност.

Защо съм така обсебена от дървото във всичките му възможни словесни въплъщения? Може би защото все още съм способна да се възхищавам на всяко живо дърво, да спирам погледа си върху него и да му се радвам. Като по този начин възкресявам превъплъщението и внушенията му за очовечената духовност?

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2019
Гатя Симеонова. Дървеса. Варна: LiterNet, 2019