Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Дървеса
Прелива зрението ми от огорчение.
Светът е черен,
а вкусът на моето усещане - солен.
Светът е обгорял.
Намеквам за пожарите в душата си.
Прошепвам на нещастната сълза:
"Черней, сестро!"
Тогава някъде от сродната ни участ
се въззема песен.
Дано поне едно дърво
да цъфне с цветовете на надеждата!
© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2019
Гатя Симеонова. Дървеса. Варна: LiterNet, 2019
|