ДРУГИ ОПИТИ

web | Дървеса

Тъмно е. Средата на нощта и малко след това. Луната, която е във фазата "погибиш месечина", пълзи по черното небе. Прилича на ухапана, което е зловещо. Дървото с вятъра си шушне нещо, но аз не чувам за какво говорят под беззвездното небе.

*

Дърво без листа - грозен образ на нещо несбъднато, мъртво родено. В късна пролет чернее под ниското сиво небе. Път край него, който драпа нанякъде, безразлично къде. Липсва само човек.

*

Едно дърво, което е зелено, защото днес е май. Началото на хубавото време дойде и пак се кани да си тръгне. Без друго то не може дълго да се радва на дървото, толкова зелено в началото на нещо тръпнещо, което свършва с листопад - през друг сезон една предсказана промяна! Познаваме я по дървото, което вече е неузнаваемо по цвят и с друга форма, но си е същото. И то го знае!

*

Бели дървета, храсти, треви. Неузнаваеми от скрежа. Разкрасени с въображение. И толкова затихнало-студени в белотата си! Красиви! А красотата движи чувствата. Движението носи топлина. В картината сме аз, задвижена от чувството на възхищение, снегът и скрежът, белите дървета, тревите, храстите, една отъпкана пътека. И радостта, че аз съм топла в тази белота, която чрез красотата си ме тегли към съня на непробудното, на вечното заспиване!

*

Измислям си мерджанова гора. Не зная как изглежда. Думата обаче съществува. Защо да не изникне в свят, където аз живея? Измислям си мерджанова гора! Къде обаче да я посадя? Един балкон е целият ми рай. Ще бъде залесен от край до край. Мерджан! Дали цъфти и как цъфти? Защо единствено във песните вирее?

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2019
Гатя Симеонова. Дървеса. Варна: LiterNet, 2019