ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Гатя Симеонова

web | Жена от края на ХХ век

Биография на жена от края на ХХ век?! Звучи претенциозно, а в известен смисъл и банално. И ако в това заглавие има някаква истина, тя се дължи на неизтребимото явление "жена". Въпреки че времето, когато са писани стиховете, беше време на "мъжките момичета", които в най-женствените си години трябваше да изпълват обществото с гордост, че са труженички и общественички, а поради това бяха във все по-малка (статистически доказана) степен майки и в още по-малка степен - жени.

Няма да се впускам в разсъждения дали поезията има пол. Нека на този въпрос отговорят критиците. Аз държа на срещата си с читателите и на тяхната оценка. Защото само те могат да ме прогонят от един кухненски праг, където в толкова отдалеченото детство импровизирах пред майка си своето първо стихотворение, докато тя свещенодействуваше, вглъбена в размисъл за нашето изхранване. Бях оценена мимоходом и между другото (по-точно между едно разбъркване и едно посоляване), поради което имам чувството, че все още стоя на онзи праг, който дели човешкият живот на две - преди раждането на мерената реч вътре в човека и след това, когато тя се губи, но като че ли няма намерение окончателно да си иде.

Надявам се, че една строга оценка на читателите ще я накара да се разграничи от мене и да се върне там, откъдето е дошла - от Храма на живото Слово! Надявам се също, че мерената реч ще отнесе със себе си товара на цял един свят, в който бродят бели викове, а сълзите са черни; където паметните мигове се червенеят, а в необятната самотност на мисълта понякога дори надеждата цъфти. И няма значение, че това става след живота. Важното е да го знаем приживе!

Какво искам с тази моя книга? Искам с най-познати, с най-делнични думи да изразя спотаените в нас неща - за тайната на нашето идване, за любопитството към всичко наоколо, за очакването да се осъществим, за невъзможността да го направим, за самотността, за осъзнатата неизбежност на смъртта, за духовната сила да я надживеем мислено. Опитвам се да направя това не само чрез чувствата и представите на жената, но и като използвам кодовете на природата (растителен, метеорологичен и т.н.), които като че ли най-точно предават женската същност. Което ще рече - животът й като душа и тяло, гравитиращи около силен център (мъж + дете) и събитията в него - сезонни чувства и настроения, всеки със своите придобивки и заслуги.

Ще се запитате може би това ли остана от жената след всички парадни приказки, след всички мъжки роли, след всички мъжки моди - една принцеса, укрита от самата природа, която търпеливо чака да бъде отново отвоювана за обществото по достоен за мъжа начин!

Подозирам, че всички знаят това, но го знаят някак наум. Аз искам да го изразя гласно не от увлечение по времето, в което продължавам да живея, а за да дам на човечните неща право на живот по най-присъщия на човека начин - чрез словото.

Лазаровден 1990
Гергьовден 1991
София

Книгата е илюстрирана с рисунки на моята малка приятелка Яна.

Авторката

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2017
Гатя Симеонова. Жена от края на ХХ век. Варна: LiterNet, 2017

Други публикации:
Гатя Симеонова. Жена от края на ХХ век. София, 1991.