Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РОДИХ ТИ ДЪЩЕРЯ
web
Родих ти дъщеря като от приказка,
зачената от дългите ни разговори.
В очите й, усмихнати, се гонят изгреви
и толкова прилична е на вятъра.
И толкова е хубава в ръцете ти,
че някак си почти е нереално.
Красива е. А, пеперудени, крилете й
са всичките ни тайни и желания.
И ти я учиш силно на обичане
и нежно й разплиташ страховете,
че толкова е тъжно да си птица,
зачената от думи на поети.
Родих ти дъщеря, за да ме имаш.
И аз да си те спомням вечер тайно.
А тя да бъде всичките ни смисли,
когато се разминем, без да знаем...
как топва пръстче в шоколада
и колко е красива, щом вали,
а ние с теб сме малки и не зная
дали е истина, или сме толкова сами...
© Емилия Найденова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)
|