Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДАР

web

на Костенец и всички лета

Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли.
Но пък всички звезди в детски мънички длани е скрил.

Там, където със дни под узрелите тежки лозници
неведнъж съм се била до кръв с две-три смели пчели.
И където на дървена люлка, със вятър в петите,
съм достигала с пръстче Господните тъжни очи.

И чешмата зад мене, прохладна и в себе си нежна,
ми е пяла до сън най-приспивната песен през май.
Върху устните спрял, като вчерашен влак, полумесецът,
а в сърцето ми кипват въпроси и три чаши чай.

Сутрин споря с щурец, после дъх ще отпусна в сеното.
С баба мир ще подиря. И котката в мен ще заспи.
Като някакво царство ще видя небето отдолу,
докато нямам дъх подир всички лудешки игри.

Днес краката ми, боси, още търсят я тази вселена,
този спомен - червен, като покрив на село, пожар...
Няма как от душата ми някой въобще да я вземе.
Тя е моята тайна. И моят единствен, откъслечен дар.

 

 

© Емилия Найденова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)