Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
От биволското око на нощта
девет луни се търкулнаха.
Чак на десетата
влязох в гората.
Като отчаян и намръщен Буда,
със шест ръце се молеше
един изсъхващ кестен.
Вглъбен в кората си,
не чувстваше
спасителния скалпел на кълвача.
Земята вече няма да е кръгла.
И в черния й ъгъл
ще се спотайва моят призрак,
прегърнал бяла мравка.
© Емилия Авгинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Емилия Авгинова. Око на дума. София, 2000.
|