Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖИВОПИС
web
Оловното небе присви юмрук машинен -
заби се в хълбока на морското пристанище
и то изохка с корабния звук под кикота
на всички разлюлени капитани.
Рисуваше художникът над кея, пръскаше
със четка от ламаринени плитки роботите,
заблещука през тях, сякаш сребърна рибка, иконата
и изключи луната като фиба неонова...
После пламна в косите ни Прикованият, падна ни...
да строшим тези факли, за които умира
и да тичаме с голи глави от пожара към блатото,
докато пълния мрак ни погълне завинаги.
© Динко Динков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2010, № 7 (128)
Други публикации:
Динко Динков. Морска колония. Бургас, 2010.
|