 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЛАТНО
Като медузи облаците всмукаха
небето със отрова... и избухна кръв,
набиха слънцето на копия просторите
и в хоризонта плисна злобна мълния.
Как пееха, как плачеха иконите!
Лъчите като котви се откъсваха
и моят дом преливаше от бедствия -
вратата се изкърти и стените хукнаха
навън, където хоризонтът къпеше
най-лунната усмивка на Лукавия.
И аз те наблюдавах от таваните
на бледата дъга, докато падах.
© Динко Динков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2010, № 7 (128)
Други публикации:
Динко Динков. Морска колония. Бургас, 2010.