Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРАД НА ВЛЮБЕНИ
web
Жената легна в мен и плувна мракът,
забули стаята в космически воал
и ме обгърна звезден хлад, какъвто някога
преражда сняг над нас. И блика бял
под него - чист и празен, град на влюбени.
Политаме по пръстени на кръг
и виждаме ядрото как пропада
с безчувствените хора в страшна смърт
под перлената пяна на Земята.
Любов - необяснима, необятна...
Последен и свиреп за страсти път,
слънцето в планетните прозорци рухва,
завърта в пумпали брилянтния екстаз
на диамантения връх, пронизал думите
и смисълът избухва да убива,
да прави равни чуждите неща.
Жената легна в мен и плувна мракът
и се разтвори космосът над нас.
© Динко Динков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2010, № 7 (128)
Други публикации:
Динко Динков. Морска колония. Бургас, 2010.
|