Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЕСЕТ ВОСЪЧНИ ФИГУРИ
web
Цяла нощ дъждът разбиваше глава в прозорците ми
и разтроши се звездното единство на отломки,
лунният светилник разковаваше от себе си
десет восъчни мъртвеца в огледалото на локвите.
И изгасна всичко в миг навън. Избих материята
на дългата стена за въведение във чудесата.
Възвръщаха се хората извън ограниченията
към своето начало. Аз отгатнах...
магическите руни на учението
със десет фигури в красивите ти длани.
Не помня нищо друго - само времето
ще заличи това, което пресъздаде.
© Динко Динков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2010, № 7 (128)
Други публикации:
Динко Динков. Морска колония. Бургас, 2010.
|