|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕПИЛОГДесислава Венева Колата спря пред двуетажната къща. На двора мама и татко слагаха компот от кайсии. Щом видяха реното на Самуил, се спогледаха и оставиха работата си. - Винаги можеш да се върнеш, там ще има място за теб. - Знам. Благодаря. За всичко! - целунах го по бузата, откопчах колана си и слязох от колата. Нашите ме очакваха на вратата, кършейки ръце. Толкова време не си бяхме говорили... - Мамо, татко? - разплаках се аз. - Може ли да остана при вас? - Що за въпрос? - мама ме прегърна и влязохме навътре в двора. Реното запали и потегли обратно към Воден дол.
© Десислава Венева |