ОНТОЛОГИЯ НА ЩИПКАТА ЗА ПРОСТИРАНЕ НА ДРЕХИ

Деян Пенчев

web

Щипката за простиране на дрехи е преди всичко предмет, използван в бита на хората. Той е създаден от тях, за да им служи и да улеснява дадена тяхна дейност, в случая - простирането на дрехи. Затова щипката за простиране на дрехи (за по-кратко ще я наричаме само щипка) не е природна даденост, а човешко творение, създадено след човека, от човека и за човека. Съществуването на щипката и нейната употреба се открива единствено на човека, защото както казахме, той е неин създател. Едно животно или растение не могат да се възползват от предназначението на щипката така, както биха сторили това с водата или светлината, също използвани в човешкия свят. Следователно, трябва да кажем, че щипката като наличност е в по-голяма степен овеществена за човека в сравнение с други наличности в природата.

За да определим щипката точно като щипка за простиране на дрехи, трябва да разгледаме нейните характеристики и нейните различия от други подобни на нея предмети и щипки. Щипката е предмет, предназначен да защипва (откъдето идва и името й) едни предмети към други предмети. Щипката се оказва посредникът между един предмет и друг предмет, като защипването е своеобразно прихващане на част от единия и част от другия предмет. В нашия случай щипката за простиране на дрехи захваща част от опънатото въже, т.нар. простор, и част от самата дреха, като ги прикрепя една към друга. Щипката за простиране на дрехи се състои от три части - две еднакви по големина и форма частици, които са изработени най-често от дървесина или пластмаса, и едно метално приспособление, което играе ролята на тяхна свръзка и позволява тяхната изява като механизъм - формата на двете еднакви части на щипката е така направена, че когато те са прикрепени чрез свръзката една към друга, да имат възможността да се отварят и затварят механично при съответен натиск върху повърхността на една от двете, или и върху двете частици. Тези две частици стоят срещуположно една на друга и са с такава форма, че при извършване на натиск върху тях, от едната страна да бъдат удобни за осъществяване на натиска, а от другата те самите да могат да изпълняват функцията си на щипки. Така са изработени, че при затваряне от едната страна да могат да защипват нещо между себе си. Свръзката между частите на щипката е тази, която я прави щипка и точно нейната специфична форма, влязла в единство с формата на двете части, позволява на щипката да бъде разпозната като щипка за простиране на дрехи. Троичното единство на свръзката и двете еднакви частици прави щипката щипка. Поотделно те не биха били щипка. Свръзката и формата са първата важна характеристика за разпознаване на щипката за простиране на дрехи.

Втората особеност е, че при тази щипка имаме прихващане, защипване на две реалности една към друга, като в случая щипката прикрепя дрехата към въжето, за да не се измърси тя, ако падне (ако беше просто сложена или преметната върху въжето), и за да може по-лесно да изсъхне, ако е била изпрана, или да се отмирише, проветри или поради други причини. Това е важна особеност и трябва да отбележим, че в същността на щипката за простиране на дрехи влиза и това, че тя, освен че прикрепя, но и задържа дрехата към въжето, т.е. движещото се (дрехата) към по-статичното (въжето). Трябва и да отбележим, че освен дрехи, с такава щипка могат да се прикрепят и други обекти (примерно хартия, платове, одеяла, чаршафи и т.н.) към също така други обекти (примерно пердета, столове, автомобили и пр.) съобразно, разбира се, тяхната обща съвместимост. Но в почти всички случаи имаме прикрепване във въздуха. Точно и това е третата особеност на щипката за простиране на дрехи - тя прикрепя към нещо статично нещо по-движещо се (но не и задължително самозадвижващо се), което се намира във въздуха и придържа двата обекта един към друг, без да им позволява да паднат на земята.

Тези характеристики определят същността на щипката за простиране на дрехи и я отличават от останалите щипки. Трябва да разглеждаме винаги заедно тези характеристики, защото така те формират понятието ни за щипка за простиране на дрехи. Иначе бихме я припознали, примерно, в щипката за сладкиши (или в тази за лед или салата), която също задържа дадени реалности една към друга във въздуха, но тук нямаме прикрепяне на нещо статично към нещо по-нестатично (въжето и дрехата), а по-скоро преместване на реалности от едно място на друго, от едно положение в друго. Така например в щипката за пари или хартия нямаме за необходимост задържането във въздуха, което е важно условие при тази за простиране на дрехи, като тук трябва да отбележим, че при сушене на пари или хартия (примерно вестник или листи) употребата на самата тази щипка за пари или хартия е неуместна, именно заради собственоприлежащата й форма и функционалност на щипка за пари или хартия, и затова препоръчваме освен нея, като крепител на парите или хартията, и като прихващане на отделните банкноти или листи едни към други, да се използва и щипката за простиране на дрехи, като по-надеждна и сигурна, точно поради предназначението си. Припознаването на щипката за простиране на дрехи в щипка за коса също би било неправдоподобно, понеже в нея, освен че отсъства споменатата вече характеристика за прикрепване на статично към нестатично, е важна и самата форма, съотнесена към качеството и целта на щипката. Щипката за коса поради целта и предназначението си да събира една в друга отделни части от косата и поради самото естество на косата, следва да бъде изработена много по-фино и от по-различен материал от щипката за простиране на дрехи. По ред причини, за които тук нямаме място и цел да се спираме, можем да намерим разлики между щипките за простиране на дрехи и щипките за колани, кобури, ключодържатели, тиранти, закачалки; щипките като инструмент в химически експерименти или хирургически операции; щипките за чупене на орехи, смачкване на чесън и др.; щипките за тренировки на мускулите на ръцете и др. видове щипки, като оттук самото естество на щипките се променя и те преминават в клещи, ножици, телбод, перфоратор и множество други най-различни приспособления и уреди.

25.01.2007 г.

© Деян Пенчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2011, № 1 (134)