ГОСПОДИН ШИРОКИ ПРЪСТИ И ЖЕНАТА НА ГРОБАРЯ

Божидар Цендов

web

Господин Широки Пръсти отвори широко прозореца. Като собственик на страноприемницата не му се нравеше да вижда как ведно с влизането на свежия въздух топлината излиза навън. Топлината струва монети, но сегашният случай налагаше компромиси. Един клиент си беше поръчал цяла чиния маринован чесън. Миризмата полека и с мъка се издигна нагоре в душната атмосфера. После си проби бързо път, а накрая смело успя да се наложи.

Напрегнатите физиономии на посетителите започнаха да се успокояват на ветреца, влизащ през прозореца. В това време вятърът довя и жената на Гробаря - дребно същество със силен глас, което не можеше да понася гуляйджийските истории на съпруга си. Тя се спря на прозореца, намери мъжа си, фиксира го с поглед и започна да сее огън и жупел.

Гробарят не се впечатли ни най-малко. Опитите на жена му да го засрами пред другите досега не бяха успели и той използваше паузите, в които тя си поемаше дъх, за да й говори успокоителни неща като „Де-де”, „Сготви ли вечеря” и „Ела да пием по едно”. Жена му се ядосваше все повече. Накрая реши да премине в стремително нападение. Влетя в кръчмата и започна да го налага с юмруци по гърба.

Общоприетото мнение е, че гробарите са дребни хорица, които крадат масло от кадилниците по гробовете и успешно излъчват съпричастие, за да може посетителите да пуснат по някоя монета в оказалата се в състрадателна близост ръка. Обратно, Гробарят бе огромен мъж, с железни мускули и винаги склонен да участва в някой весел гуляй. Затова жена му сега го налагаше по гърба. Другата причина това да се случва беше, че Гробарят обичаше жена си и й прощаваше тези дребни прегрешения.

Жената на Гробаря си тръгна изтощена. Вечерта напредна и се разгорещи. Клиентите зачестиха с поръчките. Оформи се нещо като надпревара между масата на Гробаря и масата на едни пътуващи търговци. Надпреварата прерасна в словесни закачки. Пътуващите търговци бяха очаровани от дрехите на Гробаря. По-точно от възможността да ги използват като обект на остроумни подмятания.

Гробарят бавно се зачервяваше. Когато търговците установиха връзката между дебелото палто през лятото и някои характерни ухания, той не издържа. Само по пътя си до тях счупи два стола. Гробарят бе човек с нежни нерви. Обръщаше загриженото си внимание към всички, които според него си просеха боя. Това беше още една причина жена му да се опитва да го държи далеч от кръчмата.

Разгорещени от виното мъже отстояваха честа си в честен двубой. Котаракът на господин Широки Пръсти се завря под бара, а самият господин Широки Пръсти подскачаше, оплаквайки чупещия се инвентар. Накрая изскочи на улицата с надеждата да намери стражар или поне осветител.

Когато се върна задъхан със стражаря, героите бяха вече уморени. Двете групички все още стояха една срещу друга в предизвикателни пози, но вече имаха сили само за заканителни ръкомахания. Стражарят прокара със замах сопата си ниско по пода. Първо към глезените на едната групичка, а после към другата. Тежката сопа моментално обезкуражи биещите се. Който не беше достатъчно пъргав да отскочи надалеч, се превиваше, държейки глезените си. Сопата беше с по един заострен метален конус от всеки край и метални ленти по протежение. Градската управа реши да кръсти това приспособление за въдворяване на реда сопа, защото е много по-приемливо за гражданите да бъдат млатени със сопа, а не с двуостро копие, каквото по същество си беше тя.

Стражарят изпрати на улицата двете групички в две срещуположни посоки, а господин Широки Пръсти остана да ближе раните си. Гробарят му излизаше много скъпо с честите си битки, но не можеше със сила да му забрани да посещава кръчмата. Падаше му се и нещо като роднина. Господин Широки Пръсти се замисли. Роднините би трябвало да си помагат един на друг. Той ще опита да се погрижи за здравето на Гробаря.

На следващия ден излезе на пазарната улица и се скита насам-натам, докато не срещна случайно жената на Гробаря. Побъбриха на общи теми, а след това господин Широки Пръсти прояви цялото си съчувствие:

- Знаеш ли, притеснявам се за здравето на мъжа ти. Прекалява с виното, а и всеки може да го халоса лошо по главата. Мисля, че мога да му помогна.

Жената го погледна така все едно или не трябва да говори на тази тема или поне да се въздържа от глупави надежди за вкарването на Гробаря в правия път, по който път има всичко друго, но не и кръчми.

- Слушай, слушай! Скоро пристига един мой братовчед. Той е много свястно момче и не близва капка вино. Премества се в града и трябва да се подслони някъде за няколко месеца, докато се устрои. Трябваше да остане при мене, но съм готов да го изпратя при тебе, за да повлияе за добро на мъжа ти. Все пак всички сме роднини.

- Е как може твоят братовчед да повлияе на мъжа ми?! Аз, жена му, не мога да направя това.

- Ами мъжът ти ще трябва да му отделя внимание, да седи заради госта повече време вкъщи. Двамата са мъже, а братовчедът може много да разказва за битките, в които е участвал в армията. Той също е един едряга. Ще се харесат.

Братовчедът се оказа не просто едряга, а шампион по борба. Гробарят пък бе запален побойник. Жена му би се ужасила, ако знаеше предварително каква взривоопасна смес се забърква. Няколко дена беше на тръни, но после резултатът се оказва съвсем неочакван. Братовчедът показваше на Гробаря хватки и го учеше да се бори. Почтеният господин Широки Пръсти се оказва прав за братовчеда. Той не близваше и капка вино, за да е бистра главата му на борец. Покрай него Гробарят намали посещенията си в кръчмата.

Жената на Гробаря беше в известна степен доволна. Инвентарът в кръчмата също беше в известна степен доволен. Господин Широки Пръсти се остави да бъде убеден братовчедът да прекара още няколко месеца в къщата на Гробаря, като му бъде осигурена и храната. Единственото, което обеща, е да вкара Гробаря напълно в правия път.

Това обещание той вече го беше изпълнил. Имаше специален салон, където организираше богати гощавки за първенците и важните хора в града. Правеше такива гощавки и за кмета. Издебна един миг, когато кметът вече беше отпуснал колана на панталона си след сития обяд и се наслаждаваше на топлината на чаша отлежал коняк.

- Ваше Превъзходителство, трябва да ви кажа, че моите клиенти са много доволни от работата ви. Аз съм постоянно между тях и чувам само хвалби. - Ушите на кмета замърдаха от удоволствие. Той бе отскоро кмет и се стараеше отсега да подсигури дълговременното си управление. - Идеята за селскостопанската изложба е много добра, състезанието за най-голяма тиква събра целия град, а чувам, че и приходите в хазната са добри. Ваше Превъзходителство, аз имам много роднини по цялата страна и винаги, когато говоря за Вас, те са възхитени. Винаги казват, че приличате на кмета на един голям приморски град, който също организира панаири, празници и турнири.

Господин Широки Пръсти се отдръпна, все едно е свършил, но кметът беше вече заинтригуван.

- А какви турнири организира онзи кмет?

- О, най-различни, например турнири по борба.

- По борба ли? Добре ли се посрещат?

- О, да, о, да. За тях идват участници и зрители от много градове и приходите за градската хазна са огромни.

Негово Превъзходителство остана с чаша във въздуха, опитвайки се едновременно да смели обяда си и картините на бъдеща слава, които се завъртяха из главата му.

Минаха няколко седмици. Господин Широки Пръсти седеше доволен на тезгяха си и по навик го потъркваше леко с кърпата. Съдбата бе благосклонна към него. Масите и столовете отдавна не бяха чупени и вече уютно и успокояващо потъмняваха от времето. Гробарят беше изчезнал все едно вдън земи. Той използваше цялото си свободно време, за да се подготви добре за турнира по борба, който кметът организираше.

Вратата на страноприемницата се отвори и там се показа жената на Гробаря. Господин Широки Пръсти се опита да се усмихне, но този опит помръкна като свежа салата върху въглени. Жената на Гробаря започна да сипе огън и жупел. Трябваше да мине време и да изпие голяма успокителна чаша вино, за да може да говори по-членоразделно.

- Този моят непрокопсаник почти не се вясва вече вкъщи. Постоянно тренира заради турнира на кмета.

- Ами може да спечели. Има голяма кесия със злато за награда.

- Не ми трябва това злато. За какво ми е като мъжът ми го няма?!

Господин Широки Пръсти повдигна рамене. Все пак беше по-добре да успокоява една сравнително бясна жена, отколкото да бъде подложен и на бегли спомени за способноститe на Гробаря да прави бели. Дори й сипа още една чаша вино.

- Знаеш ли, чувал съм, че в другите земи, когато има турнири по борба, жените на борците са заедно с тях и ги окуражават.

- Той, моичкият, си е окуражен достатъчно.

- Това не е просто окуражаване, а е голяма отговорност. Да се изправиш пред всички, да те гледат, а ти да подкрепяш любимия. Има я и отговорността да избереш подходящата рокля, така че да се представиш добре. После понякога избират и най-красивата съпруга на борец.

- Подходящи рокли ли? - жената на Гробаря се ококори.

- Да, рокли, и накити, и обувки, и бижута, и прически. Много време и усилия се изискват.

Господин Широки Пръсти изпрати замечтаната жена на Гробаря и я упъти към най-добрите шивачи на града. Почуди се дали няма нужда и той от нов панталон. Но не, старият си е добър, а пък той самият ще седне на по-задните редове по време на турнира. Там таксата е по-малка.

© Божидар Цендов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2010, № 11 (132)