Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪГРАЖДАНИТЕ НА ГОСПОДИН ШИРОКИ ПРЪСТИ И АЛ КЕМИК

Божидар Цендов

web

Господин Широки Пръсти отнесе нова кана вино на масата на Ал Кемик.

- Заповядай приятелю. Надявам се виното да ти хареса. Искаш ли да ти сипя от днешното задушено? С моркови и ряпа е. Специално за теб ще го сервирам в издълбана питка. Направо ще си оближеш пръстите.

Завеяният Ал Кемик кимаше разсеяно, но все пак се усмихна приятелски. Господин Широки Пръсти знаеше как да се отнася с приятелите си, а пък Ал Кемик беше градският аптекар. Той продаваше лекарства, собственоръчно забъркани, загорени на спиртника, изсушени и стрити на прах, изсипани на земята, събрани и след това напъхани в малки неугледни шишенца.

Въпреки всичко, лекарствата на Ал Кемик вършеха работа, а пък услугите на градските лекари бяха безбожно скъпи. От него Господин Широки Пръсти се снабдяваше и с голямо количество политура, с която поддържаше мебелите си и всичко това го караше да приема аптекаря за близък приятел, когото може да помоли за хубаво приятелско намаление на цената.

Това беше лесно постижимо. Определянето на цените при Ал Кемик беше непостоянно и изненадващо като ненагласено тесте карти. Клиентите се чудеха как успява да излезе на печалба още повече, че той имаше големи разходи за разни химикали, за интересни стъклени джунджурийки от далечни страни и огромни разходи за дърва за горене, въглища за горене и газ за горене.

При това плащаше с чисто злато. Точно и без забавяне. Хората се маеха откъде идва всичкото това злато и неговото придобиване беше честа тема за разговор. Събрали са се, да речем, касапите да изпият по едно питие на улица „Рачешко хоро”, бистрят деянията на градската управа и одеянията на клиентките и накрая стигат до имотното състояние на Ал Кемик.

- Чувал съм, че много злато печели от разни отвари, които укрепват мъжката сила.

- И аз съм чувал. Изпие човек едно шишенце и започва да диша като бик. От ноздрите му огън излиза. Той доволен, а жена му още повече. Много пари давали за това.

- Да, ама това лекарство в далечни богати градове го изнасял. Тук, в нашия град, няма на кого да го продаде.

- Няма, няма. Мъжете тук нямаме нужда от такива неща. - И касапите се спогледаха, окуражавайки се един друг с погледи, че те от такива неща нямат, ама никаква нужда.

Умееше Ал Кемик да забърка всякакви такива полезни отварки. Учил се бе от баща си и от разни баби, които продават стоката си в най-тъмните улички на пазара. Баби, с които майките плашат непослушните си деца, че и мъжете си понякога. Затова аптекарят не беше много на почит сред по-заможните си съграждани. Те смятаха за по-престижно, а сигурно и за полезно за здравето, да ползват услугите на видните градски лекари.

Всеки от тези лекари беше завършил медицина в някоя задморска страна или поне в далечен град и в кабинета му висеше на видно място официалното свидетелство за неговото обучение. Пациентът поглеждаше огромния чаршаф обработена телешка кожа, изпълнен с цветни печати, калиграфски изписани завъртулки на латунски език, висящи конци и пайетки, а тук-таме и мъниста, и моментално се изпълваше с неумолима и съвсем сериозна убеденост в професионалните качества на лекаря.

За по-видните съграждани лекарите се събираха на ята, които наричаха сепсилиуми на латунски език, а на самите сепсилиуми провеждаха задълбочени професионални дискусии пак на латунски език. Лежи си член на градската управа, стиснал със зъби последния си дъх, а до него група лекари показват чудесата на ораторското майсторство и изящната жестикулация. Приемаха медицинското решение на най-добрия в тези изкуства. До тях домашните на болния следяха с благоговение професионалните изяви на лекарите и подготвяха кесии със злато, за да заплатят неоценимата им помощ.

Разбира се, Ал Кемик беше далече от тяхната изтънченост, а и не се стараеше особено да я постигне. Неговото не се губеше, тъй като гражданите отиваха при него да изпълни рецептите, предписани им от лекарите. Той се подсмиваше вътрешно на рецептите и ги изпълняваше не съвсем буквално. Така предпазваше пациентите от внезапен косопад или ранно опадане на зъбите.

Понякога се ядосваше на лекарите и говореше публично срещу тях, че медицината им била нечовешка, че презирали хирургията. Лекарите наистина смятаха хирургията за изключително долнопробно и неизискано занимание. Наистина никой изтънчен господин не би си позволил да рови из плътта на пациента. Ал Кемик си позволяваше да рови и затова доста от пациентите му продължаваха да шават по улиците, но това не е оправдание, че по такъв начин позореше името си.

Друга странност на Ал Кемик бяха периодичните обгазявания, които причиняваше на града. Това не беше нарочно. Той беше склонен да се увлича в дейността си, а всяко увличане, съпроводено с използването на много химикали и много огън, води до много кашлица. Не му беше достатъчно използването на лабораторията, а стъкми и един огромен казан във вътрешния си двор.

След поредното обгазяване градската управа се събра на заседание. Кметът беше наистина загрижен. Беше минал близо до къщата на Ал Кемик и очите му още бяха зачервени.

- Господа, това е проблем, който изисква незабавни действия.

Чуха се различни предложения, вариращи от мъмрене до ограничаване подвижността на ръцете на Ал Кемик чрез използването на хубави, лъскави, метални гривни. Тогава стана един млад член на управата.

- Господа, всички знаем, че аптекарят продава доста успешно някои отвари. Не тук в града, разбира се, а в далечни градове, където за това плащат с чисто злато. Защо не му наложим налог на дима, който излиза от къщата му? Така ще донесем приходи на градската хазна.

Пратеникът на общината почука на портата на Ал Кемик и обясни положението. Аптекарят се опита да вникне в ситуацията.

- Значи, искате да си плащам за това, че излиза малко повече дим от лабораторията ми?

- Да.

- Но мога да продължа да правя същото?

Пратеникът се усмихна.

- Разбира се, нали си плащате. Парите ще бъдат използвани, за да се преодолеят последствията от обгазяването.

- Как ще стане това?

- Ще бъде ремонтирана западната врата на града. Ще бъде издигната по-висока арка, украсена със статуи на малки момчета и момичета със златни крила на гърбовете.

- И как това ще оправи последствията от обгазяването?!

Пратеникът се подвоуми.

- Ами по-висока арка, по-модерна, по-чист въздух.

Оттогава Ал Кемик плащаше определена сума злато за всяко заплесване по време на експериментите си. Е, трябваше да отделя малко повече време в една специална част от лабораторията си, но се справяше успешно. Градската управа можеше да му иска много повече злато, но й липсваше необходимата за това широта на мисленото. Подобно на всички градски управи във всичките познати ни светове.

 

 

© Божидар Цендов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2010, № 12 (133)