Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САСОН

Борислав Ненов

web

За всичко бе виновна Мирей Матьо. И училищният директор, който позволяваше в прогимназията малките пикли да носят сасон. Мирей бе на върха на славата си в средата на 70-те години и всички слушахме песните й, въпреки че не разбирахме нищо от френски език. Късно, много по-късно, щяхме да разберем, че това е езикът на любовта, който не стига, че бе все още универсален, а и бе неизтребим.

Мирей Матьо, позната под името Мая, преминаваше нарочно по двайсет пъти на междучасие по целия коридор и обираше въздишките на и без това напоената с пубертет прогимназия.

Годината трябва да е била 1975. По-сигурно е обаче да е следващата - 1976, защото имаше някаква идиотска инициатива на партийното и педагогическото ръководство из държавата всеки от нас да пробяга 1976 метра. И заради този подвиг да му връчат значка.

Защо точно толкова метри и нито един повече или по-малко, ми се въртеше вчера из олисяващата глава. Какво ще е означавало това число - дали не беше кръгла годишнина от някой конгрес на комунистическата партия или от някой неин пленум?

Помня, че конгрес бе нещо повече, по-значимо от пленум, но всичко зависеше в ония години от това кой е правил пленумът. Когато той е Априлски и се навършваха 20 години от провеждането му, а в моя случай той май бе тъкмо такъв, и от неговата епохална роля в живота на държавата, следователно и на нас, зависеше кога ще влезем в развитото социалистическо общество, работата ставаше друга.

Ставаше друга и можеше да бягаме и всеки ден по 1976 метра.

...Не помня Мая да е бягала тази дистанция. Не си представям как й се е запотил сасонът и е почвала да изчезва тъй дълго търсената прилика с Мирей Матьо, намерена след хиляди упражнения пред домашното огледало.

Шестокласничката правеше задължителния си тур из коридора през всяко междучасие, а аз също си намирах работа на втория етаж и вървях на два-три метра от нея, воден от покъртителния й сасон. Прическата била измислена през 60-те години от Видал Сасун - къси слоеве коса със закръглена форма, но омекотена.

Мирей пощуряваше мъжете на България с появата си по телевизора или на корицата на някое списание. Телевизията все пак пестеливо отразяваше славата на капиталистическата певица, но по радиото можеше да се чуе поне петнайсет пъти, а това веднага извикваше представата за големи, дълбоки, черни очи и прическа сасон.

Мая не искаше да остава по-назад. Не пееше, но пък гърдите й смело изпъкваха под блузката й, подлудявайки фантазията ми.

В един момент всички момичета от прогимназията влязоха в епохата на сасона, но беше късно - Мая се бе настанила вече в сърцето ми.

Не се получи нищо, аз така и не събрах кураж да застигна момичето и да й разлистя прекрасната си душа. Десетина години по-късно, когато целувах ненаситно гърдите на сестра й, непокорно излезли от блузката, и гледахме после "Пеещите фонтани" в Пловдив, се чудех какво ли ще правя, когато се озова лице в лице с копието на Мирей Матьо. Още не се познавах с нея, но по разказите на малката й сестра и снимките, особено снимките, нямаше съмнение, че това е любовният терминатор, който преминаваше всяко междучасие по двайсет пъти по коридора на втория етаж.

А щом спирах с целувките, сестра й неуморно почваше да разказва за кака си, учудвайки се, че сме учили с нея на едно и също място, а не я помня.

Мирей с нейните шансони. Тогава, когато бягахме 1976 метра в чест на оня Априлски пленум, тя е била на 30 години. Леля, по нашата аритметика, но тогава звездите упорито и успешно криеха възрастта си, а ние пък изобщо не подозирахме, че на 30 една жена е всъщност най-сладкият плод.

Стига да е близо до твоите устни, а не на някой друг.

Вечерите от "Пеещите фонтани" почнаха да се пренасят в леглото на малката сестра и - дали не беше през април?, - ме застигна вестта, че ще ставам татко. Не беше чак толкова лошо, въпреки че до моето завършване на университета имаше още доста време, а малката току-що го започваше.

И не пропусна да разкаже на каката. Каката пък не пропусна да ме извика на спешна делова среща. Косата й вече не бе убийствен сасон, килограмите й идваха в повече, а от съседната стая се чуваха гласчетата на братя Аргирови. Сасонът бе отишъл в техните коси.

Мирей Матьо, Мая, шансоните, всичко е толкова назад и защо, по дяволите, ме вдигна посред нощ от леглото, а вчера ме преследваше през целия ден? Изпуших половин кутия цигари, взех горещ, а после студен душ, за да махна и малката, и сестра й, и жената, родена в Авиньон, от главата си. Направих си огромна чаша кафе, с надеждата, че ще прогоня тия нощни кошмари, но те безмилостно ме следваха.

Прогимназията, дългият коридор, напиращите да скъсат блузката гърди, косата, подстригана на бретон, малко преди да падне в очите.

Сасон.

 

 

© Борислав Ненов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2013, № 12 (169)