РАБОТНИЧЕСКАТА ПАРТИЯ (К) ИЗБИРА ЗА СЛИВЕНСКИ ВЛАДИКА ПРЕЗ 1947 Г. НИКОДИМ

Борислав Ненов

web

Годината е 1947, месецът е май, датата 16. Няма на този ден да се решава дали да започне Трета световна война, но все пак има работа за Българската работническа партия (комунисти). Работа, която не е за подценяване, защото пред Бога се е представил вече сливенският митрополит Евлогий, който умира неприлично рано за сана му, и трябва да се произведат избори за нов владика.

Само три години са минали от Деветосептемврийския преврат на Кимон Георгиев, Отечествения фронт и Москва, и все още "народната власт" не е очукала всички опозиционни елементи. Църквата също не бива да се изпуска от контрол и с гриф "поверително, много бързо", от областния комитет на Работническата партия (к) - Бургас до Околийския комитет на същата партия в Ямбол пристига важен текст.

В текста се обяснява, че в началото на месец юли в Сливен ще има избори за митрополит. Това - добре, понеже е овдовял владическия престол и трябва да има нов духовник начело на Сливенска епархия, ала кандидатите не стига, че са двама, но и единият - Партений от София, се издига от Светия Синод, а другият - Никодим от Пловдив, се подкрепя от отечественофронтовското свещеничество.

Точно така пише в документа - отечественофронтовското свещеничество. Времената обаче са жестоки и на хората изобщо не им е било до смях. Както и може да се очаква, нареждането от Областния комитет на Работническата партия (к) е за подкрепа, и то незабавна подкрепа, от избирателите, които да гласуват в полза на Никодим.

Кой е Никодим, за който натиска толкова здраво компартията? Човекът със светското име Николай Николов Пиперов е роден в Русе през 1895 година, завършил е с отличие Софийската духовна семинария и Оксфорд, където получава степен бакалавър по богословие. Преди да се яви кандидат за овдовелия стол на сливенската епархия, Никодим е бил протосингел на Пловдивската семинария, след това става началник на културно-просветния отдел на Светия Синод, а после е ректор на Пловдивската духовна семинария. Именно на тази длъжност го заварва насроченият избор за митрополит на Сливенска епархия.

Биографията на Никодим, няма съмнение, е респектираща както за свещениците от Ямболска духовна околия, така и за миряните от ямболския регион, а вероятно и за тези от Сливен и Бургас, които и тогава, както и сега, влизат в Сливенската епархия.

Кой е обаче Партений, конкурентът на Никодим? Той също е видна, авторитетна фигура в средите на Българската православна църква - викарий е на екзарх Стефан, а след години заема същата длъжност и при патриарх Кирил, и при патриарх Максим.

Партений е по-млад с 12 години от Никодим, роден е през 1907 г., но едва ли заради възрастта подкрепата на Работническата партия (к) се насочва към Никодим.

Държавна сигурност вече съществува и жестоките й пипала не подминават и православната ни църква и макар че по изборите за митрополит Никодим е на 52 години и е малко късно да бъде вербуван, не е изключено тайните служби да са го държали изкъсо по някакъв начин. Да имаш жезъла на владика, е нещо, към което всеки духовник се стреми, колкото и да се твърди, че Никодим бил скромен човек.

Ямболската духовна околия участва в изборите за нов митрополит с осем представители. Трима от тях са духовни лица - протойерей Стоян Янев от Ямбол, свещеник Иван Каламаров от село Генерал Инзово и свещеник Панайот Касабов от село Стралджа (по онова време Стралджа все още не е град). Другите са членове на църковните настоятелства - Колю Германов и Антон Милишевски от Ямбол, Съби Христов от Тервел (Тенево), Стоян Желязков от Войника и Васил Георгиев от Зимница.

Ямболските епархийски избиратели вероятно са познавали в някаква степен качествата на Никодим и на неговия опонент Партений, но изборът със сигурност преминава под натиска на "народната власт", която не може да си позволи нейният кандидат Никодим да се провали.

И той не се проваля и печели насрочените за 6 юли епархийски избори за сливенски митрополит. "Нему се падна да ръководи делата на митрополията при първата, високо настъпваща вълна на безбожие", се казва в един от малкото текстове, посветени на Никодим, който ще ръководи цели 33 години делата в Сливенската епархия и ще си замине от тоя свят през 1980 г., на достолепните 85 години.

След като е избран за владика, за Никодим не се чува кой знае какво. Може би най-куриозно е едно негово писание до Кремъл, озаглавено "До негово превъзходителство генералисимус Сталин от Светия Синод", публикувано на 12 декември 1949 година в "Църковен вестник". През 50-те години на миналия век единственият ямболски вестник, "Народен другар", от време на време пуща злостни реплики към владиката, но ако е имало договорка между Държавна сигурност и Никодим, местните писачи няма как да знаят за тази голяма игра.

Далеч по-пищни спомени за себе си оставя конкурентът за сливенския владически престол Партений. Той сетне става Левкийски епископ, пратен е за известно време от патриарх Кирил в Америка, където през 1965 година основава църква в Детройт. След това отново е в София и отново се връща на поста викарий, какъвто ще бъде и при следващия патриарх, настоящия Максим. В спомените за Партений, за съжаление, много оскъдни, се твърди, че му се носела славата на голям женкар, бил красавец, притежавал чудесен глас и затова жените се тълпели в храма, където служел.

Твърди се още, че именно Левкийският епископ Партений се срещнал на два пъти с пророчицата Ванга, за да разбере дали нейната дарба е от Бога или от Дявола, и при втората от тия срещи Ванга не издържала и се развикала, че даденото й е от Сатаната...

И друго пикантно се говори за неосъществения владика на Сливенската епархия - че през всичките години упорито си водил дневници, които днес още по-упорито се пазят от патриарх Максим, за да не се разбунят духовете.

А победилият на 6 юли 1947 година Никодим? Той се явява с много важна роля на голямата сцена през 1971 г., когато умира патриарх Кирил. Тогава сливенският владика е сред четиримата най-старши митрополити, заедно с Паисий Врачански, Йосиф Варненски и Пимен Неврокопски. Последните трима подписват избора на Максим за патриарх с особено мнение, докато сливенският владика Никодим излиза на 20 април 1971 година с отделно писмо, в което твърди, че няма проблем с избора на новия патриарх.

Дали пък тогава, през април 1971 година, който трябва не е напомнил на сливенския митрополит каква подкрепа му е дадена от Работническата партия (к), за да заеме високия си духовен сан?...

© Борислав Ненов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2012, № 1 (146)