ХОДЕНЕТО ПО МЪКИТЕ НА ЯМБОЛСКИЯ "МОДЕРЕН ТЕАТЪР"

Борислав Ненов

web

Публиката е притаила дъх, на екрана триумфално шестват артисти, оркестърът в салона дава най-доброто от себе си, прожекциите си вървят, касата се пълни.

Такава е сякаш представата на повечето от нас за киното преди 70-80 години, когато няма още никакъв хабер за появата на свирепата конкуренция, наречена телевизия, радиоапаратите са твърде скъпи, спортът е по-скоро екзотично зрелище, поне що се отнася до България. Тъй че късай билетите, прибирай парите на клиентите, накриви си шапката и си харчи парите в ямболските ресторанти "Златна рибка", "Казачето" или "Нова Америка", а ако щеш иди и пръскай пари я в София, я в Пловдив, я на баните в Лъджене.

Нищо подобно няма, поне ако се придържаме към архива на ямболския "Модерен театър", направил първи хората край Тунджа съпричастни на седмото изкуство. Братя Качулеви държат в ръцете си киноделата в Ямбо поне до 1926 година, когато се появява конкуренцията, носеща името кооперативно кино "Светлина".

Братята Качулеви - Благовест, Иван и Георги - са ядрото на "Модерен театър", който е филиал на столичното акционерно дружество, но основната фигура е роденият през 1882 година Благовест, който тръгва от фотографската професия, изучавана от него в Мюнхен и Виена, преминава през стажуване при придворния фотограф Иван Карастоянов в София, а от 2 август 1911 г. започва кинопрожекции в родния Ямбол.

Перипетиите на войните не отминават Благовест Качулев, той и братята му преминават и през лапите на Великата икономическа депресия, вилняла от 1929 до 1932 г.

Няма обаче лесни, безметежни дни и след това. През 1934 г. "Модерен театър" поддържа делови отношения най-вече с фирмата за кинематографски филми на Йонко Балкански, преди това е минала през вземане-даване с "Глория-Палас", както и с германската фирма "УФА".

Не вървяло леко с нито една от разпространителските фирми, за което безпристрастно "разказва" кореспонденцията на братя Качулеви. "Драги Благо, не си бил изплатил полицата от 1000 лева и банката я протестирала. С тоя протест ти ме постави в много неизгодно положение", нареждал в писмото си от 18 декември 1934 г. киноразпространителят Йонко Балкански. Същият ще изостави скоро ласкавото обръщение и тонът му ще се втвърди - "учудвам се вече, че Вие не държите на подписите си - допуснал си на протест и втората полица за 1000 лв.". Имал от време на време с какво да контраатакува и ямболският "Модерен театър" - някой от програмираните филми закъснявал, друг не бил с нужното качество, на трети му пристигали късно афишите и фотосите. Далеч повече били обаче опущенията на тукашния контрагент, та Йонко Балкански се видял в чудо какво да прави. Не било лесно решението - братя Качулеви допускали и друг път да се протестират полици, трудно изплащали наемите за получените филми, ала конкуренцията сред киноразпространителите била жестока и всеки клиент се явявал драгоценен.

"Аз просто не вярвам на бюлетините, които г-н Мазаджиев ми изпрати. Такива слаби сборове никъде не са биле. В този момент, заедно с тебе, второто копие се играе в Кюстендил и не е паднала касата му по-долу от 4 000 лв.". Така пишел до Ямбол Йонко Балкански, който придумал Благовест Качулев да вземе през лятото на 1936 г. новия български филм "Грамада", направен по поемата на Иван Вазов от неговия племенник Александър Вазов.

Кинопродукцията се играла с грамаден успех в столичния театър "Пачев", където стартирала на 27 април, критиката се скъсала от хвалебствия за творбата по вестниците "Утро", "Зора" ,"Мир", "Дневник" и "Литературен глас". Само че Йонко Балкански искал от ямболския "Модерен театър" наем от 20 000 лв., което правело много предпазливи братя Качулеви.

Все пак българският филм "Грамада" стигнал и край Тунджа на 20 юни, за да се превърне в пълно фиаско. Министерството на просвещението направило специално предписание, с което наредило филмът да бъде посетен от всички учащи се, ала при пристигането на продукцията в Ямбол учениците били вече във ваканция. И "Грамада" не върши "голяма работа", както било в София, където прожекциите почвали от 8,30 сутринта и продължавали до късна доба, правейки по седем представления. В Пловдив само за една седмица "Грамада" събрала 16 492 души, в средата на месец юни филмът минал с много публика и в Сливен, но в Ямбол работата се закучила.

"Но вместо ти пари да вземеш, претърпя фиаско... Как във всички градове "Грамада" върви чудесно, а само в Ямбол пропадна. Това е необяснимо", тръшкал се в писмото си Йонко Балкански, а само можем да си представим на какъв зор са били братя Качулеви, подлъгали се да заложат на тази кинотворба.

Въобще Ямбол бил бамбашка град по отношение на кинопосещенията. Или поне така излиза от документацията на "Модерен театър", за който комай няма силна година. Когато идело реч за края на 1930 година, когато Качулеви работели с "Глория-Палас", ситуацията е обяснима - Великата депресия още вилнее и намира отражение и в киносалоните: "Посещенията са чувствително намалели, кризата от ден на ден се увеличава и както отива, ний ще се намерим в невъзможност да плащаме такива високи наеми за тон филми. За това сме принудени да се обърнем пак към немия филм", жалват се на 8 ноември от Ямбол на софийския си контрагент.

Година по-късно хавата не е по-различна. Тогава край Тунджа бушува текстилната стачка и на 14 юли Качулеви редят: "Наложеният полицейски час ни пречи много. Принудени сме да започваме много рано... Стачката взима застрашителни размери. Ето днес, 23 юли, стана голямо сблъскване между работниците и полицията и е наложен полицейски час". По това време "Глория-Палас" е пратила в града филма "Буря над Монблан", който съвсем ще влоши отношенията между партньорите.

Ситуацията е красноречива - на 27 юли "Буря над Монблан" още не е пристигнал във Варна, където тамошният управител на киното г-н Кабатник беснее, тъй като е принуден да прожектира стари филми и да търпи от това загуби. Това положение явно опъва нервите на шефовете на "Глория-Палас", които пишат до Ямбол - "да ни известите дали имате намерение да бъдете търговци в бъдещите ни отношения или ако не - съобщете ни навреме да прекъснем програмацията ви при нас".

Такива - трудни, сложни, понякога жестоки, са нещата зад екрана, докато пред бялото платно ямболци са отдадени на магията на седмото изкуство. Гимназистите мерят девойките с фуражки, подрастващите дами също не стоят мирни, дамите и господата на по-солидна възраст също често прекрачват в сумрака на кинотеатъра. В спомените на мнозина от ония години киното е неизменен спътник, удоволствие, без което не могат, даващо воля на мечтите им за щастие, шампанско и любов.

За братя Качулеви обаче остава уморителната и главоболна работа зад екрана, там, където хората на "УФА", на "Глория-Палас", на Йонко Балкански, на дружество "Изгрев" искат парите да се превеждат на минутата, филмите да отпътуват за Шумен, Бургас или Пазарджик на момента, за да излизат ажур сметките им.

"Платихме за "Когато карнавалът затихне" 2 800 лева, а от "Тра-ла-ла за любовта" изкарахме за шест дни 7 000 лева. Платих за филма, афиши и превоз около 5 000 лв., какво остава за нас - само блъскане и тревоги. Така продължава вече месеци. Лошо е кога човек изгуби надеждата", пише до "Глория-Палас" на 9 юли 1932 година Благовест Качулев. И с тези редове сякаш обобщава другата страна от иначе тъй лъскавото киноизкуство, от чието представяне все пак братята няма да се откажат, поне до момента, в който държавата решава да национализира предприятието им...

© Борислав Ненов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2012, № 8 (153)