Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАИРИТЕ НА ГОСПОД

Борислав Ненов

web

"Ще отида да взема мюждето", казваше леля Цветана, която живееше по пътя за дядовата къща и нямаше начин да не види кой минава по главната улица. Добре е да се добера до дядо и баба, защото за салют ме е срещнал кметът на село Бъта, който ми е родственик и именно това ме прави подходящ за един рецитал от поне половин час.

Кметът пише лирика. Поне той така си мисли, докато се е изправил по средата на стаята и пламенно реди осмия куплет и няма никаква надежда на това произведение да му се види краят. Чичо ми Христо Чалъков е работил дълги години в МОК "Медет" нещо по културната част, има печатани епиграми във вестник "Рудничар" и тъкмо в деня на пристигането ми е излязла негова нова творба. Така че от стиховете без никакъв отдих преминава към дебелата папка с епиграмите, а аз почвам да проклинам джинса ни, дето е толкова плодовит.

"Аз после ще дойда да се видим по-надълго и да прочетем още нещо", казва ми кметът, сетил се, че трябва да реди и селските работи, а да види как върви и международното положение. Той е чиста проба общественик и следи изкъсо проявите на империализма от Африка до Латинска Америка, като не забравя и гърчовете на Китай.

Селото е такова - прекалено будно, вероятно защото е само на 8 километра от Панагюрище и в него са навикнали да редят отколе световните работи.

"Абе, ти къде се загуби, леля ти Цветана те видяла преди цял час, взе мюждето, а те няма никакъв на портата", гълчи баба ми, която не разбира поетичните терзания и е сложно да й се обясни какво е да си публикувал в последния брой на "Рудничар" епиграма.

"Много въздухари има в рода на баща ти", казваше ямболската ми баба с тайната надежда, че няма да съм се метнал на тях. Тя тъкмо се е пазарила надълго и нашироко с циганите, дето искат да й пробутат една талига дърва за 10 лева, и се прибира страшно доволна, че е свалила цената на 6 кинта.

"Упорита бабичка", въздъхва циганинът, но следи тя да не го чуе, защото все пак са се разбрали да вземе и два буркана с компот към шестте лева, тъй че горе-долу е на кяр.

Ямболският си дядо аз изобщо не помня. Когато съм бил двегодишен той си приготвил клупа и го намерили увиснал на въжето в сламата. Разправяха, че ударил някаква жена, която прередила всички на опашката за зарзават, и почнали до го влачат по съдилищата, което му дошло в повече и той решил да приключи земните си сметки, Бог да го прости.

Сигурно за това баба ми беше свикнала сама да се блъска с живота. Тя се боеше от въздухарите, вероятно и поради факта, че като била още невеста през 1943 година, дядо ми Михо заминал да работи в Германия. Върнал се все пак, за да възпитава майка ми и вуйчо ми с тежката си ръка.

В Панагюрско ухае на зима - въздухът почва да става кристален, утрините са със скреж, виното е станало и въпреки напрегнатото международно положение, или може би точно заради него, бътовци си го пият, когато им кефне. Кметът на селото не е забравил обещанието си, че ще намине, отпива дълга глътка от сълзите на Христос и дава първия картечен откос от най-новите си стихотворения. Синът му по цял ден върви по реката и прекарва през ситото пясъка на Луда Яна, очаквайки от него да се посипе злато. Много злато.

Към седмия куплет и той се появява и спира лирическия маратон, за да разкаже за своя Клондайк. Ще дойдат и други от родата, ще тръгнат авджийските масали на Тодор Кушеков, а сетне памидовото вино на дядо ми ще прати разговора към разплитане на световните работи, които са все така нажежени и ако не са бътовци, няма кой да ги оправи.

Излизам сред кристалния въздух под ореха и се любувам на учителя Пенчо, който сигурно е над 80 години, ала пак е повел двата си вола, изскачайки от палитрата на Златю Бояджиев.

Докато се е развличал, Господ навярно е правел села като това, където хората са с души като хамбари и говорят тъй напевно, сякаш са част от реката.

И с баири, нахвърляни пищно от Всевишния, който може би се е заслушал към одаята, където местният кмет е смълчал аудиторията с десетия куплет от най-новото си стихотворение...

 

 

© Борислав Ненов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2011, № 7 (140)

Други публикации:
Борислав Ненов. Подранили носталгии. Пловдив: ЦУМ, 2012.