Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧОВЕКОФЕНИКСЪТ ИЛИ КАК СВОБОДАТА СЕ РАЖДА ОТ ПЕПЕЛТА.
Препрочитайки Иван Цанев

Боян Добрев

web

Дървото, което си видял, ... с височината си достигнало до небесата
и се виждало по цялата земя, ... и в чийто клони виели гнезда птиците небесни, това си ти...
Даниил, 4: 17-19

За какво са поетите? Между видимото и невидимото е мястото без пътища, на самия праг стои той, поетът: създава образи и отваря врати към силите на вътрешния ни живот. От примките на ежедневието общува с космическото съзнание, скрито в нас и винаги - зад прага на интелекта. Поетът изживява и двата свята и притежава мъдростта да вярва на сърцето, което е сцена на вселената.

Сещам се, препрочитайки Иван Цанев, за онова „дърво без име”, което расте в поета.

... тъй стройна
плът на мисълта ми! -
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.

(„Дърво на хълма”)

Думите в стиха не са ли прибавени към непроменливото, в което „поникват гласовете на щурците”? Поетът е всичко, в него е „дървото-феникс” („Здравей и сбогом”), в него е радостта и свободата.

В дъното на безкрайното той е преводач между думите и света. Поглежда в ничията земя на един-единствен ритъм през очите на образите и чрез думите, и в думите засияват всички неща. Достига до корена им, докато проговорят. В тоя свят, връхлетян от думи и зазидан в неспирния брътвеж, можем да питаме само поета за отсъстващата вече наша душа.

Поезията като Питиева пророчица разтваря пукнатината и там, в недостатъчността на думите, вижда светлината и чува гласа на мълчанието.

Заничайки в незримото, което
прозира вече в процепите на небето,
самият аз отвътре се избистрих

(„Провиденчески мотив”)

Поезията постига възможността на невъзможното.

...И всяка вечер на възбог
душата сита се въздига по лъкатушната ти песен,
надвесена над някой сън дълбок.
...Отвъд словесното изпял и скрит в здрачевината смътна,
все по-неузнаваем ставаш ти.

(„Към щуреца”)

Изоставен с чистия Логос, идва тревожността и поетът провижда, че разумът е, който следва, а не предшества. Че под „дървото на познанието” и само с „правила за ръководството на ума” самоопиянилият се Логос не може да успокои болката, не може да говори за душата, а е само „игрив изобретател на изчадие...” („Човекофеникс”). Не рационалният живот, който създава прегради и разделя, а сърцето ще докосне тайнството.

профучават покрай мене: пролуки, през които
аз надзъртам за кратко в друг живот...

(„Мемориални извадки”)

Сърцето е, което ни изтръгва отвъд границите на логичното. Думите са дом, но едновременно и затвор за безкрайно крайния човек.

... политнал насън, ще потърся последно спасение...

(„Нощен опит за бягство”)

Поетът на децата на Логоса не спира да търси помирение между думите и нещата, защото носи жреческата роля да посвещава с алхимията на поезията. Той свързва ежедневието с корените, докато избликне мъдростта на неизразимото в нас и ни преобрази.

... ще тръгна полека назад - към битийния корен.
Ще вървя тихомълком, далеч от гонитбата луда.

(„Екогласно отклонение”)

Все по-дълбоко в кръвта си, все по-навътре в себе си, където е позицията на свободата. И тя, свободата, се ражда от пепелта на човекофеникса, докато той „се пържи в своя безсловесен пъкъл” („Послеслов за глухи”) и „възславя тишината” („Из недоизказаното”).

 

 

© Боян Добрев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2011, № 8 (141)