Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВЕЩ

Антон Ангелов

web

Ученикът Токусан имал обичай да посещава вечер учителя Рютан, за да задава въпроси и да слуша отговорите му. Една вечер станало много късно, а той продължавал да пита.

- Защо не отидеш да си легнеш? - запитал Рютан.

Токусан се поклонил и тръгнал да излиза.

- В коридора е много тъмно - казал той.

- Ето вземи тази свещ - отговорил Рютан и му запалил свещта.

Токусан посегнал да я вземе.

Рютан се навел и я духнал.

Дзенбудистки коан (Дзен будизъм 1991)

 

Свещта гори на шкафчето до леглото ми. Пламъкът й е почти неподвижен - само връхчето му се люлее едва забележимо. Светлината му пронизва жълтеникавата й плът и откроява вените на сините декоративни нишки. Странен анатомичен макет, от който над лицето ми се носи ароматът на иланг-иланг. „Щипка страст за Вашата вечер”, пишеше на хартиеното етикетче, което лежи на дъното на кошчето. Дали Вяра го е прочела? Дали е решила да купи свещта заради това? Или въпреки това?

Тя стои до вратата, в тъмния вход, където се намира школата. Виждам силуета, но лицето й остава в сянка. Очертанията на косата й - винаги вързана на опашка. Телените рамки на очилата й проблясват в полумрака. Тя прави крачка напред.

- Господин Найденов! - гласът й е леко пресипнал. Останалите ученици обикновено ми казват „Мишо” или понякога „Майкъл”.

- Кажи, Вяра! - спирам. - Искаш да ме питаш нещо ли?

Тя вдига поглед към мен и тогава забелязвам, че държи нещо, увито в целофан. Извадила го е от чантата си и ме чака. Сигурно стои така повече от 15 минути.

- Ами... понеже... курсът свършва... - Вяра очевидно няма сили да довърши и застива с отворена уста. Очите й ме гледат умолително иззад малките кръгли лещи.

- Донесла си ми нещо за спомен? - решавам да й помогна. Аз също се чувствам неловко и не искам да удължавам сцената.

Тя кимва и ми подава предмета. Пръстите й за миг докосват моите, но това е достатъчно, за да усетя мъртвешката им хладина. Малки ледени висулки.

Целофанът шумоли в ръцете ми. Под него напипвам лепкав цилиндричен предмет, от който долавям лека миризма като от някакъв странен сапун.

- Това е свещ! - бърза да уточни Вяра и шумно преглъща. Имам чувството, че се извинява.

- Благодаря ти, Вяра! - казвам. - Много хубав подарък!

Тя кимва отново в опит за усмивка.

Стоим и се гледаме в полумрака няколко секунди.

- Ами добре, Вяра - време е да приключваме, - желая ти успех на изпитите!

- Благодаря! - момичето не помръдва. Повдигам вежди въпросително.

- Ами... аз реших да не кандидатствам в онази гимназия... Много е далеч от къщи и не знам дали си струва... Мама каза, че аз си решавам...

- Е, да, ти си голямо момиче... - не знам какво да кажа. - И все пак малко жалко, за теб бях сигурен, че ще влезеш...

Вяра не казва нищо, само навежда глава.

Пламъкът припуква. Мъничка експлозия в някакъв мъничък свят, която само за миг изважда от мрака чашата и празната опаковка от приспивателно. Бях ги забравил все едно никога не са били там.

Затварям очи и си представям лицето си, огряно от свещта. Профилът ми е красив, направен за такава светлина. Някой трябва да го гледа сега. Иначе би било жалко...

И тогава, върху екрана на клепачите си, виждам как Вяра седи до леглото ми. Наметната е с дълъг до земята бял воал, който скрива косите й, но личи, че опашката е на мястото си.

Вяра протяга ръка и докосва челото ми. Не усещам допира на пръстите й, но знам, че хладният полъх идва от тях.

Тя се усмихва. Аз се усмихвам.

После Вяра духва свещта.

 

 

БЕЛЕЖКИ

Дзен будизъм 1991: Дзен будизъм. София: Логис, 1991.

 

 

© Антон Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2011, № 2 (135)