Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАТИЦА В БУТИЛКА

Антон Ангелов

web

Веднъж сановникът Рико помолил Нансен да му обясни старата загадка за патицата в бутилката. Той казал:

- Ако човек сложи едно малко патенце и започне да го храни през гърлото, докато то порасне и стане патица, изпълвайки цялата бутилка, как може той да извади патицата, без да я убие и без да счупи бутилката?

- Рико! - извикал Нансен и плеснал с ръце.

- Да, учителю! - отговорил стреснат сановникът.

- Виж! - казал Нансен. - Патицата излезе!

Дзенбудистки коан (Дзен будизъм 1991)

 

Бетонът по дъното на отдавна пресъхналото езерце е напукан и през процепите наднича трева. Тук-таме личат стари опити да бъдат запушвани с дзифт. С времето черната материя на свой ред е посивяла и се е напукала. В единия край е насипана купчина чакъл, върху който бавно се трупат есенни листа. По нея се изкачва съвсем млад кокершпаньол, застива и подушва въздуха.

- Знаеш ли - казва мъжът и прикляка до ръба на пресъхналото езерце - тук навремето имаше патици...

Жената остава права, загледана в боровете от другата страна. Вдига за миг яката на якето си, после отново я сваля.

- Поне двайсетина. Броят им постоянно се менеше - явно някои идваха, други си отиваха. Така и не можах да разбера в какви роднински отношения са помежду си, но беше ясно кой с кого се разбира и с кого се мрази... Малко като в жилището на Митко, не мислиш ли?

Мъжът се засмива повече на себе си, но след миг като че ли се сеща нещо и поглежда към жената. В този момент тя вади кутия цигари от чантичката си и не казва нищо.

Мъжът взема едно кръгло камъче от брега и го хвърля към средата на пресъхналото дъно. Камъчето описва красива дъга и пада почти безшумно в една туфа трева, но кокершпаньолът се стрясва и излайва.

- И друг път си ми разказвал за патиците - тихо казва жената, след като издишва дима.

- Какво казваш? - пита мъжът, който се оглежда за второ подходящо камъче.

Жената поглежда към небето, откъдето се чува граченето на ято врани. Те прелитат над полянката с пресъхналото езерце и продължават по пътя си.

- Виждал ли си някога врана да кацне на бор? - пита жената, този път по-силно.

Мъжът я поглежда учуден, после се замисля, усмихва се иронично, но в крайна сметка не отвръща нищо. Вместо това хвърля камъчето, което пада съвсем близо до първото. Доволен е.

- Интересното е - казва той - че като хвърлиш камъче, патиците първо се стряскат от шума, но после отиват да проверят дали не са им хвърлили храна. Това страшно ме забавляваше. Виждаш ли онези камъчета по дъното? Мисля, че повечето съм ги хвърлил аз...

Жената тръгва бавно по брега на пресъхналото езеро. Отдалечава се от мъжа - крачка по крачка. Токчетата й почукват по плочите, но той като че ли не забелязва. Погледът му остава вперен в туфата по средата на дъното, около която наистина са пръснати безброй малки камъчета.

- Питам се какво ли е станало с онези патици... - тихо казва той. - За камъчетата е ясно - те са тук. Но къде са отишли патиците?...

Жената вече е направила петдесетина стъпки по брега на езерцето и не го чува. Тя прикляква и плясва с ръце. Кокершпаньолът притичва и мушва муцуна между дланите й. Тя го гали и тихо му говори нещо. Усмихва се.

Някъде далеч изкряква патица.

 

 

БЕЛЕЖКИ

Дзен будизъм 1991: Дзен будизъм. София: Логис, 1991.

 

 

© Антон Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2011, № 2 (135)