Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Оранжева бе светлината,
а небето шоколадово
и снежнобели всички маси,
столовете със блясък по извивките...
Чадъри бели и подострени
от тъмнината.
Вървяхме сред разлистване
и сенки. Бе зелено в мен
и в тишината...
Аз не се виждах. Ти усети ли?
От мене бе останал само
полъх
и шумоленето в косите ми...
© Анна Мария Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2010, № 6 (127)
|