 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
|
Ще чувам гъбите, когато
тихичко растат след всеки дъжд и ускореният им пулс от мощен тласък изведнъж ведно с растеж внезапен като дъх-въздъхнат из земята на дух отнесъл се отдавна и тихия шумеж |
| на червеите упорити под земята, копаещи каналчета сред рохкавата пръст като миньори бездиханни в своя труд вторачени напред. А моя страх, че те смущават на костите ти тежината и покоят и мисълта, че някак си ме приближават към твойта същност... аз се вслушвам в шумящия растеж и растящото разпадане, и виждам краткото отдалечаване на идеала си за мъж, баща и дух... поникващо във гъба. |
© Анна Мария Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2010, № 6 (127)