МАЙСТОР НА ФАЛШИВИ БИОГРАФИИ

Александър Секулов

web | Изворът на Нарцис

Той беше най-добрият професионален автор на фалшиви биографии. В малкия му антикварен магазин идваха лекари, адвокати, прокурори, нотариуси, обикновени сводници или градски величия. По една или друга причина части от техния живот трябваше да потънат на дъното на обществената памет и да бъдат заместени от нововъзникнали острови на приличие и почтеност. При някои мотивът беше обикновен страх от възмездие, параноична боязън за живота, при други - искряща и всепоглъщаща суета или гордост. Всички те приличаха на медникари, изтъркващи усилено с оцет, хума и вълнен парцал зеленеещите петънца по съда на собствения си живот. Някои искаха дрехата на биографиите им да бъде прекроена нацяло, да бъде превърната без колебание от балтон в пардесю, подменяйки дори седефените копчета с метални. Други имаха скромна амбиция да скрият няколко години от живота си, а трети - само да намалят светлината и да увеличат сенките върху отделни действия, събития или мотиви.

Той ги изслушваше, без да полага усилия да разгадава истината им или да прониква в причините за нейното прикриване. В паметта си пазеше хиляди биографии и бе въпрос на умение да размества част от живота на един човек с парчета от живота на друг. По този начин из коридорите на съзнанието му се разхождаха висши военни с парчета от биография на проповедници, майстори на обувки с минало на университетски учени или сериозни филантропки с епизоди на громолящи грехове. В прилив на добро настроение някога той си позволяваше по-сложни трансплантации - вместо да заменя неприличното с приличното, непозволеното с позволеното, аморалното с моралното, той правеше обратната комбинация. Шокираше публиката като маскираше един грях с друг, допустим и осветен от ореола на скрития договор между членовете на едно общество. Случваше се понякога клиенти да прекрачват ниския свод на магазина му два, три и повече пъти. Тогава въпрос на професионална гордост за него бе да не се обърка в собственоръчно създадения лабиринт на чуждия живот, да намери онези тайни знаци по стените, подсказващи фалшивите коридори, да стигне успешно до изходната точка, за да се върне назад и да прекрои ребуса наново.

Един следобед при него влезе собственик на заложна къща, поръча фалшива автобиография и остави капаро. Единственото му изискване бе автобиографията да е под формата на дневник. Майсторът кимна с глава в знак на съгласие, макар за първи път да му се налагаше да изпълнява поръчка за фалшива автобиография, още повече писмена. Най-често той настаняваше клиентите на широкото канапе срещу бюрото си и с часове ги осведомяваше за внезапно долетелите новини от тяхното минало. Нерядко вътрешното учудване, възторг или смущение от придобитите спомени възпрепятстваше бързото запаметяване на подробностите, та се налагаше повторение на сеанса два или три пъти.

Срокът, който новият клиент определи за изпълнение на поръчката, бе пет седмици.

В първите две лениво пренареждаше достъпните данни от битието на поръчителя в подходящи ситуации: далечни пътувания, внезапни фалити, трагични загуби и стремителни възходи. Състари старателно дебел тефтер с бели страници, подвързан с телешки бокс, като обработи поотделно кориците и листовете. Прибави към мастилото смески, традиционни при изработката отпреди 50 години, и го остави да изветрява седмица и 7 часа.

Третата седмица се отдаде на удоволствието да измисля подробности, да предугажда вероятни съмнения и да ги разрешава с ловки логически комбинации.

Тогава внезапно разбра, че историята няма да бъде разказвана гласно на друг, а ще се разказва сама за себе си на всички, които биха отворили бележника с телешки бокс и старателно изтрити краища на белите листове.

Четвъртата седмица той почти не стана от писалището, втренчен в гледката през прозореца. Блестящите ситуации, кристалните логически прийоми, великолепното навързване на причини и следствия му се струваха незначителни и нелепи, когато трябваше да ги направи видими чрез собствения си глас. Всичко, до което се докосваше с желание да го разкаже от първо лице единствено число, се разпадаше и стелеше като прах от корица на книга, стояла с години върху най-високия рафт на библиотеката.

Три дни преди изтичането на окончателния срок на поръчката той разбра, че единственият начин да я изпълни е да продаде на клиента собствената си автобиография. Стоеше до ранни зори с отворени очи и мъчително си припомняше епизоди от живота си. До всеки един детайл се добираше с вътрешно напрежение, без да бъде сигурен, че постигнатото е негов спомен или отблясък от живот, разказан на другиго.

Така го завари утрото на последния ден. Така го завари и клиентът му, който отмести безжизнената му ръка и при вида на празните бели листове видимо остана доволен.

© Александър Секулов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2010
Изворът на Нарцис. Сборник научни статии. Литературознание. Съставители: Иван Русков и Младен Влашки. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Изворът на Нарцис. Сборник научни статии. Литературознание. Съставители: Иван Русков и Младен Влашки. Пловдив: Страница, 07.07.2000.