НОЩ

web

Вървя. От двете ми страни
се втурват хрътките на думите.
Те душат въздуха,
отъркват се в прасците ми като убийци.
Те са гладни.
Аз ги угоявам с времето.
Аз имам все по-малко време,
за да нахраня думите.
Нощта е гъвкава и точна,
тя съвпада
с невидимата геометрия на сънищата.
Този град е съвършено отражение
на механизма на историята -
паметта, забравата и поражението
си го оспорват.
Долу, върху черно-лъскавия грунд,
боите са приготвени за нови сенки.
Никой няма право да се притеснява -
важното е всеки да загуби вярата си,
да открие любовта, да пренапише
подлото писукане на времената.
Чудо е, че някакво листо трепти,
сякаш сме в предградие на Дъблин.
Без призоваване, без трепет
аз се гмурвам в морскодънестия бар,
довлечен от течението.
Лягам в погледа на барманката
като реч в езика.
Не заспивам -
много са опасностите, дебнещи
намерилия себе си.

© Златозар Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Златозар Петров. На свечеряване мъжът излиза да се поразходи. София, 2010.