Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАБРОСКИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА И ВРЕМЕТО

web

Не мога повече да съществувам в този спомен.
Не мога вечно да омесвам любовта и мрака,
да трупам време върху пластовете време,
да бъда там, където нищо не е „нещо",
а винаги и само е подобие на нещо.
Не мога вечно да вървя по тези улици
и те да се превръщат неусетно в други улици,
и кажа ли: „Това е глог, а онова е роза",
да няма всъщност ни едно от двете.
Аз зная, че когато назоваваме нещата,
запява дрозд и някъде човекът става на пихтия,
но ивиците мрак не могат да прилепнат точно,
о, ивиците мрак не могат да прилепнат точно.
Аз мисля времето като машина или течност
и мисля веществото като огъня във времето -
да ви доказвам ли, че ставаме това, което мразим?
Че светлината е зачената от мрака?
Сложете знак за равенство между омразата и любовта,
възпейте официалните статистики, регистрите
и формулярите - там има всичко нужно за човека.

Не мога повече да съществувам в този ден.
И затова си спомням: бягахме към сушата.
(Ти каза, че морето те измъчва.)
Навлизахме в отровените ивици земя
между безплодните и влажни пясъци и пътя.
Под стъпките ни мъх, черупки, струпеи трева.
Намерихме в тръстиките легло от сол,
излъскано от най-великолепната ни крава.
Влагалищната топлина ни приюти завинаги -
до змийския ни танц между вода и суша,
до рибите и китките, извити като кораби.
Така останахме белязани във времето -
език и памет, устие, начало.

 

 

© Златозар Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Златозар Петров. На свечеряване мъжът излиза да се поразходи. София, 2010.