ХЕПИ

web

Аз наблюдавам улицата
зад прозореца на „Хепи".
Влиза мой приятел:
„Цял живот ще останеш безделник."
Кимам мълчаливо, но с достойнство.
Векът на големите думи завърши.
Както и този на големите писатели.
А снежната виелица навън
размахва ръце
като някакъв Радой Ралин
от побелелия му период.
Мисля си, че винаги съм уважавал
зимата заради нейната сериозност -
в сравнение с нея
пролетта е повърхностна работа.
Приятелят ми мрънка обичайните безвкусици -
за времето, за работата и т.н.
Какво ме свързва
с този добродушен вол,
създаден в името на нашето доверие
в системата? Аз отговора зная:
лекомисленият фалш на детството.
Задава се тролей - прекъсвам го -
на бас, че е препълнен с тъпанари.
И ето че се обзалагаме.
И ето че играем, лъхвани от вятъра
изпод просташките поли на сервитьорките.
Тролеят спира. Аз печеля.
Ставам
и излизам в светлината на деня.

© Златозар Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Златозар Петров. На свечеряване мъжът излиза да се поразходи. София, 2010.