Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТКУП

Жечо Жечев

web

Телефонът иззвъня и на дисплея му се изписа „неидентифицирано повикване”. Харалампи натисна зелената слушалка.

- Ако искаш пак да видиш баща си, приготви до утре вечер два милиона евро. - Гласът от телефона беше приглушен, сякаш говореше през кърпичка, но безспорно бе мъжки. - По-късно ще се обадя за подробностите. И никаква полиция!

Разговорът приключи. Харалампи замислено гледаше екрана на компютъра. Той не беше богат, но и не живееше зле. Имаше кола, вила, апартамент и заплата. Към всичко гореизброено отлично пасваше прилагателното „малък”. Всичките му спестявания възлизаха почти на поисканата сума, но без половината нули. Най-странното беше, че и двамата му родители бяха починали преди пет години.

Телефонът иззвъня повторно след около час.

- Мисли само как да набавиш парите! - гласът пак беше приглушен, но звучеше по-уверено. - Подслушваме телефона ти и те наблюдаваме непрекъснато. Ако потърсиш помощ, няма да видиш баща си.

- Как да съм сигурен, че е жив? - попита Харалампи.

- По-късно ще го чуеш - каза гласът и прекъсна.

Харалампи остави телефона до компютъра, взе си екипа и отиде на фитнес. Прибра се след два часа и погледна екрана на телефона - никой не се бе обаждал. Неделята му протичаше почти както обикновено. Вечеря, изкъпа се, поседя пред телевизора и си легна. Около полунощ телефонът иззвъня отново.

- Чуй баща си - мъжът говореше ядосано.

- Не им давай нищо. Потърси... - чу се силен стон и звук от падащи предмети.

- До утре следобед да си намерил парите! Иначе знаеш какво.

Разговорът приключи.

„Само да реша и съм извън играта” - помисли си Харалампи, - „жалко обаче за човека.”

На следващата сутрин тръгна рано за работа. Вече бе решил какво да прави.

Около обяд похитителят се обади:

- Търсиш ли парите?

- Търся ги. Как е старецът?

- Засега бива, но ще е много зле, ако не побързаш.

Телефонът даде свободно.

Харалампи взе два дни отпуск и си тръгна пеш. Не забеляза някой да го следи по улиците. Пред блока също нямаше подозрителни лица и автомобили. Вратата на апартамента му беше непокътната. Слезе в мазата и се върна с голям тежък найлонов чувал. Заключи се в апартамента и се зае за работа.

Обадиха му се пак около полунощ.

- Приготви ли мангизите?

- Как е баща ми?

- Както вчера. Сложи парите в голям куфар и ги донеси след...

- Слушай ме внимателно - прекъсна го спокойно Харалампи. - Не си в положение да диктуваш условия. Ако искаш да вземеш парите, ще се съобразяваш с мене. Не ми пука за дъртия. Ако не ти ги дам, цял живот ще си живея като Симеончо и няма да има кой да ми опява, че харча много. Утре в 12,00 часа ще ти кажа как и къде ще стане размяната. Към момента съм събрал точно 1 675 340,00 евро. Повече няма от къде да взема. Ако ги искаш, ще се обадиш утре. Чао.

Харалампи изключи телефона и си легна.

Настъпи решаващият ден. Редовните тренировки във фитнес центъра си казваха думата. Харалампи с лекота носеше две издути найлонови торби с надписи „Кауфланд”. Точно в 11,45 часа седна на пейката и намести до краката си двете торби. В 11,55 му се обадиха. Този път гласът беше спокоен и даже имаше угоднически нотки:

- Кажи къде да дойдем.

- След 10 минути ще бъда на гарата. Ако не сте там с дъртия, си тръгвам и не ми пука. Закъснееш ли и половин минута. - Чао! - Харалампи се учуди на смелостта си.

Изминаха почти 11 минути и на входа на гарата се появиха двама мъже. Единият бе около 70-годишен, небръснат и доста раздърпан. Другият беше сравнително млад, тантурест и с обръсната глава. И двамата се оглеждаха.

Харалампи стана и тръгна. Почти веднага го забелязаха. Доближи се до тях и каза:

- Пусни стареца.

- Къде са парите?

- Зад пейката в ъгъла.

Хвана възрастния човек и го поведе към изхода. Отзад усети някаква суматоха. Обърна се и получи силен удар в стомаха. Върху него се нахвърлиха тежко въоръжени мъже с черни качулки. Повалиха го на земята и го заритаха.

- Спрете! Показват ни по телевизията! - изкрещя мъж с костюм и тъмни очила.

Изправиха Харалампи. Лицето му беше ожулено и подпухнало. От носа му течеше кръв. Ръцете му бяха оковани с белезници на гърба.

- Обвинен сте в пране на пари и укриване на данъци в особено големи размери! Не можете да докажете произхода на средствата си! - мъжът с очилата се опияняваше от себе си и позираше надуто пред камерите - донесете доказателствата!

Донесоха двете чанти от Кауфланд. От тях извадиха четири големи правоъгълни пакета, обвити в черен найлон.

Харалампи се обърна към журналистите:

- Искам да документирате всичко, което става с мен! Аз съм невинен. Тези обвинения са безпочвени. Покажете лицето ми, травмите, които ме нанесоха. Унижението, което търпя в момента.

Силен удар в бъбреците прекъсна словоизлиянието му.

- Покажете парите на обществеността. Нека всички видят! - човекът с очилата се задъхваше. - Вижте! Покажете в едър план!

- Готово, Шефе!

Единият от маскираните разряза найлона и от него се изсипаха грижливо завързани с ластик пачки от стари вестници. С трескави движения скъса останалите три пакета - съвсем същото.

Шефът беше почервенял и едва дишаше.

- Къде е Щерьо?

Към тях бързо се приближи... похитителят.

- Къде гледаш бе, тъпанар!

- Ама шефе, нали съм агент под прикритие. Ти ми каза само да го отвлека и да взема чантите. Не знаех, че трябва да ги проверявам.

- От утре си под прикритие в кучкарника! - отряза шефът. - Водете ги. Все ще им скалъпим нещо. Баща и син са един дол дренки.

- Искам да дам изявление в медиите! - се провикна Харалампи. - Те не знаят кого обвиняват и в какво. Никой не ми е проверявал личните документи.

- Проверете го! - Шефът беше се хванал за сърцето.

- Шефе, този се казва Харалампи. Съвсем друг човек е.

- Това не е синът ми - каза старецът. - Искам да се обадя на адвоката си. Веднага ми дайте телефон.

Настана суматоха. Маскираните гонеха журналистите и операторите. Опитваха се да им вземат камерите и диктофоните. Чакалнята на гарата беше като кошер. Най-накрая освободиха Харалампи и той се сви болезнено на една пейка. Някой го докосна по рамото.

- Благодаря ти! - каза възрастният човек. - Синът ми не би направил такова нещо.

....................................................................................................

След три месеца възрастният човек пиеше „маргарита” на плажа в Кан. До него седеше също такъв възрастен и преуспяващ господин и пиеше кафе.

- Какво стана после?

- Назначих Харалампи за председател на борда на директорите. Щом можа да ме откупи със стари вестници, значи може да се справи и с тази работа. Време е да се порадвам на парите си.

- Добре, че си сгрешил номера!

 

 

© Жечо Жечев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2010, № 5 (126)