VIP BROTHER - BULGARIA
Интервю

Владо Трифонов

web

Каквото виждаш в къщата на "брадъра", същото е в държавата: слаба култура и силна истерия.
А наоколо сеирджиите зяпат, поркат си биричката и се кефят.

...Дали знам какво е вип? Хайде сега, ти мен съвсем за блондинка ме взе. Аз ли? Вип съм си отвсякъде. Пея, хората ме слушат, идват на концертите ми, значи съм важна персона. Даже много важна. Не е ли така?

Защо някакви парламентарни патки могат да са вип, а аз да не мога? При това съм образована, дано ми личи, и знам няколко езика. Нещо да кажеш?

Слушай, аз освен че пея, също мога да пиша! Написала съм един роман и съм решила до края на годината да напиша още два. По-лесно е от пеенето - просто сядаш и пишеш, каквото се сетиш. Стига да се сетиш. Но не желая другите да научават, защото веднага ще почнат, виж я тая сега кво се прай на писателка и прочие.

Шегувам се. Искам да кажа, че в тази държава май само аз още не съм прописала. Много е сбъркано племето ни българско, да знаеш! Не че на други места няма сбърканяци, ходила съм насам-натам, видяла съм, обаче като тукашните няма никъде.

За ония в парламента пък изобщо не ми се говори. На един, няма да му казвам името, пях на сватбата на дъщеря му. Тантурест, мазен и пинтия - идея нямаш! Докато даде парите то не беше пуфтене, то не беше усукване. Стиснати са и в червата, иначе голям го вадят.

Друг, пак някакъв партиец беше, взе да ме сваля, обаче задръстен колкото си иска. Викам му, освободи си чакрите бе, човек - ти с мен не можеш да се оправиш, тръгнал си държавата да оправяш!

Контузени са целокупно, това е истината. Само бръмбари и пари в главите им. Добре, искаш пари, ама дай нещо насреща. Аз поне пея. А те какво правят? Премятат си го от единия крачол в другия.

Не искам да говоря за политика, защото политици в България няма.

Има задници с имунитет.

И тези фалити на банки да не мислиш, че са случайни? Просто на едни другари им трябват още пачки. Не че на мен не ми трябват, обаче никого не съм тръгнала да фалирам, нали?

Българите искат беззаконие, че е по-лесно. Тук хората са се оплели един в друг, заклещили са се, всеки дължи на някого нещо, всеки иска от някого нещо... - шуранайки и шуролинки.

Мечтата ми е да пея на Кабус бин Саид. Оманският султан. Искам и на мен да ми подари медийна империя. Красива съм, талантлива съм, защо едни да имат медийни империи, а аз да нямам?

Най-хубавото, което ми се е случвало дотук? Срещата ми с теб. Е, добре: най-хубавото дотук е, че съм жива, здрава и слънцето продължава да изгрява.

Не пия. Обичам чаша-две "Божоле", не повече. Не шмъркам кока и не понасям мъже с черни очила, дебели пури и бели чорапи. Каква вип-ка съм тогава ли? Ами май никаква.

Вип брадър?! По-голяма излагация от това не съм виждала, честно ти казвам. Интриги, пиене, ядене и ходене по нужда - малка и голяма. Това е. И непрекъснато някой плаче. Или крещи. Или едновременно крещи и плаче. Имам чувството, че влизат там единствено да се нареват и накрещят.

Слабоумен трябва да си, за да пуснеш телевизора и да ги гледаш. Ти разбираш ли, тия търсят скандал на всяка цена, защото са наясно, че това се харчи. И защото на друго не са способни.

Не понасям места, където някакви разстроени същества са се събрали да си правят мръсно и да задоволяват селяндурските си страсти. Не че имам нещо против селото.

И това тяхно непрекъснато плюскане!

Господи, те не са там, за да покажат възпитание и класа! От възпитание пари не се печелят. Телевизията си е направила добре сметката: ще вкараме една тумба комплексари, ще им дадем възможност да се освинват на воля и ще приберем някой друг милион. После пак, и пак...

Каквото виждаш в къщата на брадъра, същото е в държавата: слаба култура и силна истерия.

Спиртосани олигофрени, които вместо да са в изтерзвителя или в клиника за ненормални, са пред очите на драгия зрител, който умира да гледа сеир и да си порка биричката. Да живеят българските телевизии и промитите мозъци!

После защо нацията ни била на дъното. Защото сами искаме да сме там и всеки помага с каквото може. То не че в чужбина са цъфнали, но на нас простащината много ни личи. Откъде ни идва ли? От самосебе си. Като дишането.

Тия типове нямат грам самочувствие, макар да се дръвчат пред камерите. Колкото по-големи са им комплексите, толкова по-голямо им е дръвченето.

Гледала съм подобни предавания в други държави - няма да чуеш псувни и закани. Състезават се хората джентълменски - при това са истински звезди, а не сдухани хвалипръцковци като нашите.

Тук измислени герои да искаш. Краставици и домати може вече да нямаме, но откъм брадъри и брадърки сме си надвили на масрафа. И откъм бизнесмени - що българин, то бизнесмен.

Не, не съм от никаква партия. Подпитват ме с тези ли съм, с онези ли съм? Със себе си съм. Ама не можело така, трябвало да се определя. Ако не съм се определяла, значи съм била незряла. Майна ви, аз искам да съм незряла!

Незряла, непартийна певица, която не ходи по светски партита, не си развява циците и мъжът й не е бизнесмен. Нито футболист. Това съм аз. Ходя с гащи през всички сезони, не духам на политици и не участвам в бездарни клипове. Къпя се редовно и мириша хубаво дори без парфюм.

Дали е лесно да си вип брадър? Никак не е лесно. Това изисква хем да си голям простак, хем да си с големи претенции, което прави конкуренцията безмилостна.

Ще ти кажа: простаците в брадъра са като простаците в парламента - и едните, и другите са копие на държавата.

Просташки улици, просташки сгради, просташки транспорт, просташки заведения, просташки пазари, просташки курорти, просташки медии и просташки комунизъм, довел до цялата тази просташка картинка. Който "комунизъм" на всичкото отгоре изобщо не си е отишъл. Напротив, седи си тук необезпокояван и така е отровил мозъците на младо и старо, че ще им държи влага още поне десет петилетки.

Не, не съм песимистка. Докато има Терминал 2 съм оптимистка. Сега позволи ми да направя едно изявление: Драги сънародници, който се е родил в клетка, със сигурност смята летенето за болест - затова си завираме главата в задника вече толкоз години.

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2010, № 6 (127)

Текстът е от подготвяната за издаване книга "Терминал 2" и е публикуван в личния блог на автора.