Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЯНАТА

Владо Трифонов

web

Преди няколко години по време на снимки на документален филм в малко балканско градче, двама японци - мъж и жена, решиха да изчистят реката. Наричаха я "тяхната река", а градчето - "тяхното градче" и бяха влюбени в него. За местните хора обаче реката отдавна се беше превърнала в удобно бунище и никакви екологични жестове не можеха да ги трогнат.

Намериха японците чували, обуха гумени ботуши, надянаха гумени ръкавици и започнаха да чистят. Хем чистеха, хем пееха. Хората наоколо се чудеха, какво ги прихваща тия странни хора с дръпнати очички и никой не се сети да ги попита имат ли нужда от помощ. Изчистиха японците реката, прибраха се вкъщи, сготвиха си и продължиха да пеят до късно през нощта. Даже измислиха песен и я кръстиха "Песен за реката". Мелодията беше японска, текстът също, но думата "река" произнасяха на ясен български.

Водя английска журналистка да види каква прекрасна планина Витоша имат софиянци. Спираме до една от малкото останали неразбити чешми. Наоколо са захвърлени пластмасови бутилки от бира, кофички от кисело мляко и стъклени шишета от водка. Ядосвам се. Появява се турист на почтена възраст и си налива водица. Пита ни как сме. Зле! Я погледнете тая простащина - тросвам се аз. Човекът поглежда към боклуците, сетне кротко казва: Пяната, мръсната пяна се качва нагоре. После си тръгва.

Ние оставаме до чешмата още малко. Ядът ми постепенно минава, започва да ме наляга мъка. Пяната значи. Заляла е София и сега напредва. Стигнала е насред Витоша, бълбука, набъбва и пъпли нагоре към Черни връх. Докато не залее и него, сетне цялата България, и като прелее да удави де що има държави наоколо.

София - 1999. Пред десетина хиляди възторжени лица Бил Клинтън искрено се вълнува: Горд съм като чувам как хилядното множество упражнява свободата си. Искам да ви припомня с какво се разделихте: с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро.

Позволете да се обърна към всички хора в САЩ, Европа и по целия свят, които ни гледат: Това е една прекрасна страна, елате и помогнете на България да изгради бъдещето си.

Клинтън наистина си мислеше, че окончателно сме се разделили с разочарованията. Горкият Бил, откъде е можел да знае, че полицейската държава ще стане държава на мафията, а разочарованията ще стигнат дотам, че най-свестните българи ще умрат преждевременно, а останалите ще се изнесат завинаги зад граница.

8 години след Клинтън - Джордж Буш ни е дошъл на гости. Възторжените лица от 1999 са се изпарили. Стотина подбрани, проверени и стократно инструктирани държавни подлизурки "спонтанно" приветстват скъпия гост. Полицията чопли семки и гледа дебилно. Много ми е драго - казва Буш, - че съм във вашата прекрасна страна. Аз и Лора с нетърпение очакваме вашия прекрасен обяд днес.

Впрочем не само той и жена му Лора, но и цяла тумба ненаяли се български политици чакаха да седнат, че да му пийнат и хапнат по стар муфтаджийски обичай.

Буш така и не разбра, че в България за няма и 20 години шепа лумпени превърнаха понятието "политик" в най-мразената професия. Кой да му каже, че българската охрана в американското посолство в София крещи на дошлите за интервю хора и ги кара да се разкрачват - с вдигнати ръце и навити до колената крачоли. (Ама картинка, а!) Кой да го разходи из българските планини и да му покаже поразиите на дървената мафия. Нямаше кой. Но пък казват, че манджата си я бивало.

"Ще те убия! Мръсник!" - крещи млада майка и налага скимтящ фърфалак на път за детската градина. Цялата е почервеняла - в комбинация с яркия грим, жената мяза на кукер от Разложко. Накичила се е тежко с жълто желязо и докато пердаши детето, не пропуска да намести гривните си. Аз съм малък. Не ме бий - опитва да се защити изплашеното дете. Някакси успява да се отскубне от ръцете на пощурялата родителка и панически побягва към входа на градината.

Да не се лъжем: в сегашния си вид България е неприятно място за живеене. Майки бият деца, мъже бият жени, полицията бие беззащитни, мафията се самоизбива, държавата бие всички. Плюем по улиците, мразим всичко и мърсим навсякъде. Бандити, чалга и комунизъм здраво са се оплели и не можеш да разбереш къде свършва едното, къде започва другото. Аз съм мутра! - изврещява едно 5-6-годишно полуидиотче с гола глава, когато го питам защо боксира сестричката си. Сетне "бъдещето на България" гордо се отдалечава с клатеща се походка и ръце на кръста.

Наричат ни излагацията на Европейският съюз; second hand members, допуснати в ЕС единствено по политически причини. Тоест, членството ни няма нищо общо нито с културата, нито с качествата ни като нация.

Описват ни като държава, в която въоръжени до зъби бандити спокойно се стрелят, за кеф на дечурлигата, а плюенето по тротоарите и пикаенето в градинките се смята за върховен израз на независимост.

 

* * *

"Бакшиш" се хвали, че когато бил в Германия, натискал газта до дупка и предизвиквал стрес по пътищата. Тъкмо си мислел как хубаво се е позабавлявал с "балъците шваби", когато на границата с Австрия го поздравили с трицифрена глоба. Не знае "бакшишът" на себе си ли да се възхищава повече, или на немците, че имат изрядна система за санкциониране на кретени.

Депутат-ментърджия разказва, че в родното му село го посрещали с духова музика, а нощем лично кметът го вардел като спи.

Телевизионна водеща с нездрав външен вид ме убеждава, че за колегите й било чест да работят с нея и трябвало да са й благодарни, задето е между тях. (Това, разбира се, не й пречи в едно изречение да прави минимум две грешки.)

Защо българите са такива, каквито са? Защо, на който и социален терен да копнеш, попадаш на хвалипръцковци и тарикати?

Защо държавата се е превърнала в място на хора с убога външност и психика, бабаити пред по-слабия и сервилни пред по-силния?

Били ли сме някога културен и гостоприемен народ, или това е един от многото митове на пропагандата?

Подобни въпроси ми задаваха най-различни непознати хора, с които се срещах тук-там из страната. Те настояваха да отговоря, а аз се измъквах, като им разправях, че както на небето има облаци, същото е и при хората. И че в крайна сметка животът е чудесен, макар да е ужасен. Така е навсякъде по света, опитвах се да убедя и тях, и себе си.

"Като в България обаче никъде го няма! Защото тук хората са неграмотни и безверни, особено политиците", намеси се веднъж стар учител от Добруджа. "Направиха ни да заприличаме на тях: фукльовци и измамници. Заразиха ни със сладки приказки, че ще строим рая на земята, и почнаха да строят лагери за непослушните. А ние мълчахме и им помагахме. От диктатурата на пролетариата, дето ни е в мозъка, идва всичкото. Сега и да искаме, не можем да се оправим. Защото главите ни са калпави", почукваше се по главата учителят.

 

* * *

Огромен джип с тъмни стъкла бива спрян от полицейски патрул. Шофьорът е превишил многократно позволената скорост на движение и основанието за строга санкция е очевадно. Онзи отвътре пуска стъклото и показва тайнствена карта. Полицаят дори не я взема да я разгледа, махва с ръка и се обръща на другата страна, най-вероятно засрамен от малодушието си. Джипът отсвирва с мръсна газ.

Къде е неподкупният и безстрашен пазител на реда, който ще отнеме шофьорската книжка на самозабравилия се кретен, затова че кара по средата на платното? Защо тези типове си позволяват подобна наглост пред очите на всички? Най-вероятно защото се чувстват силни и недосегаеми. А защо се чувстват силни и недосегаеми? Най-вероятно защото им позволяваме да се чувстват такива. Най-вероятно защото разполагат с цели легиони от държавни служители, на които плащат, за да си траят. И защото имат отлично въоръжени частни армии, от които на полицаи  и политици им треперят гащите.

Борисов дойде на власт, защото хората видяха в негово лице авторитета, който, познавайки престъпността отвътре, ще сложи престъпниците на мястото им или поне ще ограничи арогантната им самодоволност. Ако той наистина е решил да бори мафията във всичките й превъплъщения, трябва да тръгне от най-простички неща. Например от отрочетата на някогашния партиен елит и техните шофьори, градинари, митничари и руски приятели, които здраво са се омешали в боянско-симеоновско-драгалевското семейство на българската псевдодемокрация.

Обикновеният човек се нуждае от потвърждение, че премиерът му е такъв, за какъвто се представя: неустрашим, милеещ за народа не по-малко, отколкото за себе си. Тогава той също ще поиска да бъде неустрашим - във фирмата, където работи; в магазина, в който пазарува; на пешеходната пътека, когато пресича.

Личният пример увлича и ако министър-председателят действително поиска, повярва в себе си и прояви кураж за разправа с българския гангстеризъм в неговата многоликост, има голяма вероятност останалите да го последват.

Като начало може да започне с телевизионно обръщение:

Аз, Бойко Борисов, партията и правителството, ще конфискувам

имуществото на мошениците, като започна от района, в който живея, и свърша с най-близките ми приятели и приятелки!

Аз, Бойко Борисов, партията и правителството, ще блокирам сметките им във всички банки в България и по света.

Аз, Бойко Борисов, партията и правителството, ще се погрижа

същите да се оттеглят задълго на хляб и вода.

Ако не го сторя, елате и ме заплюйте!

След което да пристъпи към действие. Тогава хайлазите-чиновници ще се замислят дали да продължат да я карат, както досега.

И торбестите полицаи ще се замислят. Преялите прокурори и съдии също.

А ние ще можем да кажем, че реформата у нас най-сетне е тръгнала, след близо трийсет усилни, криминални години.

 

* * *

Глас от улицата:

...Полиция, прокуратура и съд - там са се заврели едни от най-големите нехранимайковци в държавата. Тия трябва някой яко да ги раздрънка и чак сетне да се занимава с обикновените гангстери. Защото обикновените като видят, че на големите им падат главите, ще се позамислят. А иначе си казват, щом ония мазни муцуни в прокуратурата и полицията крадат безнаказано, аз да не съм по-прост от тях.

...Полиция, прокуратура... - резни им сметанките и ще видиш как държавата ще се нормализира. Ще стане като в Норвегия - и там има лоши момчета, но са под контрол и си знаят мястото.

...Затворите ни са пълни с кокошкари, предимно цигани и тук-таме някой педофил за кадем. Нито един министър. Нито един прокурор. Мечтая за деня, в който София ще осъмне с едри надписи: ВИСШ МАГИСТРАТ ОСЪДЕН НА 20 ГОДИНИ БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

...Малките бандити се учат от големите бандити. В България големите бандити са във властта. А зад гърба им са ония от Брюксел с белите якички. Дали става дума за световна конспирация? Естествено! Както и за световни кинти. Нашите ганьовци са също част от тази конспирация. Без значение ляв Ганьо ли е, или десен.

...Гледам на телевизора някакъв шопар с пагони извил зад гърба ръката на една жена. Тя му стига до половината, обаче оня направил физиономия, сякаш е хванал Ал Капоне. Нека дойде да извие моята ръка. Обаче ченгетата ни са страхливци. Те затова са на работа в полицията. У нас на когото не му стиска да е бандит, става полицай. Така хем си взима държавна заплата, хем прибира комисион от сутеньорите.

...Най-мърлявата и неефективна полиция е нашата. Факт. Обиколил съм Европа няколко пъти, като тукашната полиция никъде не видях. Това трябва специална мая, за да замесиш такова чудо. Омешали са се от най-смотания сержант до генерала. Вътре в далаверата са топтан. Който отказва да участва, бият му шута и хайде. "Серпико" гледал ли си? Е, ние сме още по-зле. И си нямаме Ал Пачино.

...Ако някой иска да бори престъпността в България, нека тръгне отгоре, от големите крадци и мошеници. Да започне наказателни производства, без да пресмята, кой на кого бил роднина. И да слиза надолу.

...Разбирай го така: има бандити и бандити. За да си истински бандит, трябва да имаш ум, сърце и барем малко морал. Да спазваш правила. Да уважаваш родителите си и да не се заиграваш с властта. А иначе с два грама акъл и сърце на мишка, освен да станеш милиционер, за друго не ставаш.

 

* * *

Някъде прочетох, че на входа на психиатричната клиника в Карлуково висял надпис: “Ние сме рожба на българо-съветската дружба". За да се разбере българският модел на поведение и управление, може би наистина трябва добре да се изучи руският.

 

 

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2015, № 7 (188)

Из подготвяна за печат книга с коментари и критика.