НЕ СЪМ МАФИОТКА, А ПАТРИОТКА...!

Владо Трифонов

web

Посвещава се на българската политическа шайка
и криминалната икономическа клика

...Ти само се огледай из Европа. Там хората имат паметници на композитори, писатели и художници, а ние имаме паметник на съветската армия, издигнат от признателния български народ. Признателен за какво?

Знаеш ли защо запазиха властта си до ден-днешен. Защото действаха не толкова чрез пряка принуда, а благодарение на всекидневните лъжи, с която мътеха главите на хората. Оплитаха дяволската си мрежа широкомащабно, така че никой да не остане отвън.

Искаш да ти разкажа за нея - добре. Военeн трибунал за такива! Работата е там, че и войската е нейна. Нейна и на нейните покровители.

Ако му бях бутнала на онзи мазен генерал от Държавна сигурност навремето и на още няколко олигофрена като него, днес и аз щях да имам един контейнер с милиончета. Не го направих, защото ме беше гнус. И защото съм от сой. А тя още като ученичка не се гнусеше от нищо.

Написа си биография за чудо и приказ, лично ми е давала да я проверявам за грешки: произхождам от бедно, но честно работническо-селско семейство... от малка съм закърмена с дружбата между народите... Че беше закърмена, беше, но с дружбата на ония, дето дърпаха конците на мафията.

Никой не може да избяга от съдбата си, а нейната съдба оттук нататък е затвор и конфискация до девето коляно. Приписа всичко на дъщеря си, но катастрофата ще я стигне, предрекла съм й го.

Била член на тайно общество. Някога може да е било тайно; вече не е. Дърти маймуни от някогашните служби, които обичат да изнасилват малки деца и да се правят на мъже - това е тайното им общество.

Защо не дойдат да се правят на мъже пред мен? Защото не смеят. Страх ги е да не станат за смях. Един ми четеше хайку на ушенце; въобразяваше си, че много ще ме впечатли. Напротив, отврати ме, защото освен че беше грозен, вонеше на пор. И му го казах: "извинете, другарю генерал, но воните на пор".

Такива като нея изкупиха България, продадоха я и я препродадоха. В пъкъла й е мястото.

Сега е тръгнала за Кейптаун. То кой ли не замина за Кейптаун. Да не мислиш, че като отиде там, ще спре да краде? Няма да спре да краде. Нея са я обучавали да не спира да краде.

Как кой я е обучавал? Обучаваха я онези, които й дадоха възможност да направи милиони. Задай й въпрос как е станала милионерка, да видим какво ще ти отговори.

В цивилизованите държави милионери стават талантливите. А тя беше слаба ученичка и посредствена студентка.

Като я видиш, искам да я питаш как се чувства, след като ме завлече с пари и още не ми ги е върнала. Не й пука на нея за мен. За никого не й пука. И в ресторанта беше такава. Алчна егоистка.

Какъв ресторант ли? На цекато на бекапето. Ти си малък, не го помниш. Работеше там и от време на време ме канеше, за да се изфука. Един вид - виж ми клиентелата, виж с какви хора имам приказка и ми завиждай. Аз обаче не й завиждах, защото ония, с които имаше приказка, не бяха хора.

Джефри ван Орден дойде в България за няколко часа и каза, че това нашето не е държава, а блато, пълно с алигатори. Абсолютно прав е. А тя е от най-опасните.

Иначе никак не прилича на алигатор; хубавичка една такава, фина... Докато не те докопа за гърлото.

През банките й минава почти целият държавен бюджет - и пак не й стига! Няма насищане крехката й фигурка. За кражбите от европейските фондове изобщо да не отварям дума.

Умира да приказва за хармония и духовност. Това е част от тактиката й за набавяне на обществено признание. Да я почитат е мечтата й.  Знаеш ли причината? Причината е, че няма собствено признание и всяка секунда се нуждае от външни заместители.

Наясно е колко пари струва и непрекъснато търси доказателства, че е нещо повече. А ласкатели, които да й свалят звезди срещу някоя друга привилегия, винаги се намират.

Току вземе някого под крилото си, уреди му изложба, издаде му роман, докато нещастникът не направи гаф. Тогава го изпъжда на студа точно както прави квачката с непослушното пиленце.

Чакам да видя кога ще си купи футболен отбор.

Защо не се намери някой, който да я сложи на място ли? Заради страха. Защото онези, които я създадоха, могат да убиват, ако някой им бърка сметките.

Някъде бяха писали, че дамата като малка била свирила на цигулка и искала да стане музикант. Дамата! Откога взеха да наричат партийните шантонерки дами?

Освен това никога не е свирила на никаква цигулка. Нали заедно раснахме, ако беше свирила, щях поне веднъж да съм я чула.

Само не ми говори, че й завиждам, защото е по-богата. Или защото е по-интелигентна? Няма как да е по-интелигентна, тъй като не аз преписвах от нея, а тя от мен.

Откъде е натрупала тези огромни средства и имущество? Вече ти обясних: всичките й фирми са създадени с благоволението на генералите. Те й позволиха да печели, те ще я ликвидират.

Защо ще я ликвидират? Защото има много срамни и престъпни тайни между тях. А най-добре пазят тайна мъртвите, нали така?

Тя си мисли, че като натрупа милионите и проблемите ще свършат. Напротив, едва тогава започва истинското главоболие. Ще иска да се оттегли, за да остане жива, но няма да може.

Цялата работа идва от работническо-селската й семка и комплексите, че е втора ръка човек. Искам да ме разбереш правилно: нямам нищо против работниците и селяните, стига да не превръщат произхода си в борса. При нея е така: веднъж флиртува с биографията си и я вади на показ, друг път я крие дълбоко под тезгяха като развалена стока. В зависимост от търсенето.

Любов? Боже, ти луд ли си! Виждал ли си хищник да обича някого, освен своята жертва? И тя така. Когото не е обикнала, него не е изяла.

Добре, нека да ти разкажа един случай, пък сам си направи изводи. Беше след поредния й развод, взе си нов личен шофьор, впрочем сменяше си шофьорите през няколко месеца, този беше може би двайстият. Идваше някъде от Североизточна България, бивш чейнчаджия, бивш спасител, бивш моряк, когото й препоръчаха нейни познати.

Хареса го, назначи го и веднага го заведе в Дубай. Да го пробвала на дълги разстояния, както сама се изрази. Какво е ставало там, само мога да се досещам, но като се върнаха, нямаше нищо, което да напомня за предишния нахакан гларус. Беше станал кожа и кости и я гледаше предано в очите, готов да изпьлни най-налудничавата й прищявка.

Унизяваше го непрекъснато, като предпочиташе това да става пред хора. Стигна дотам, че го караше да лъска обувките й със специална четчица от абисинска котка, преди да се качи в колата. И човекът лъскаше. Подиграваха му се, но той не обръщаше внимание и продължаваше да доказва лоялност към своята патронка.

Позволи му да разполага с луксозен апартамент в един от собствените й курорти на морето и онзи съвсем се побърка. През деня я возеше, през нощта я чукаше и хлътваше все по-безнадеждно.

Най-лошо ставаше, когато смесваше дрога с алкохол. Тогава всичките й дяволи изскачаха наведнъж и започваше да го малтретира. Докато един ден морякът не издържа и я нарече мафиотка. Тя побесня.

- Няма да ме наричаш мафиотка! - крещеше и хвърляше по него пълни бутилки с уиски. - Не съм мафиотка, а патриотка, нещастнико! А ти си едно тъпо, селско говедо.

Застреля се пред вратата на спалнята й. Отвратителна мелодрама, нали? Но е истина.

Чудя се защо си решил да се срещнеш с нея. Може би очакваш да ти се разкрие. Да се разкае за безсмисления си живот и чрез теб да поиска прошка от онези, на които е смъкнала по сто кожи. Не вярвам да си дотам наивен. Тези хора нямат навик да говорят истината, защото животът им е пълен с лъжи и измами. Предпочитат сладникавите интервюта, където могат на воля да си съчиняват глупости. Например как са започнали с два лева и 40 стотинки в джоба, докато натрупат първия милион.

Ако погледнеш фирмите й, всичко свети от чистота. Едно мръсно петънце не можеш да откриеш върху репутацията им. Бръкнеш ли навътре обаче, ще се изумиш на какво е способно това ефирно създание върху петнайсет сантиметрови токчета.

Едно нещо обаче не мога да не й призная: умението да превръща хората в безропотни сенки. Непрекъснато се движи, заобиколена от тумба лигльовци, които се чудят как да й угодят.

И други плебеи са ставали милионери, светът е пълен с такива, но при нея случаят е малко по-особен. Тя не е обикновен плебей. Тя е плебей, който съзнава плебейщината си и прави всичко възможно тя да не личи.  Понякога успява. Например преодоля ужасния провинциален диалект и усмивката на Фантомас, с която стряскаше чуждестранните си партньори.

В едно интервю беше казала, че не подражава на никого. Че работи, блъска се и всеки лев, който е изкарала, се дължи на огромното й трудолюбие и дисциплина. Била войник, който знаел какво е морал и дълг. Представяш ли си, тази жена говори за морал и дълг и никой не се сеща да я пита, откъде го е взела този морал. От ресторанта? От спалните на генералите?

Непрекъснато парадира с това, че не се била криела от никого. От кого да се крие, когато тези, които би трябвало да проверяват нечистите й сделки, са при нея на угояване.

Знам отговора на въпроса, който все още не си ми задал: защо продължавам да съм приятелка с нея, след като не я понасям? Защото злото е заразно, драги! Защото в лицето й разпознавам най-лошото в себе си и то ме притегля.

Тази моя слабост ме измъчва, повярвай ми.

Интимна е с всички правителства от демокрацията насам. Колко смешно звучи: "от демокрацията насам". Сякаш в България е имало демокрация и друго правителство, освен едно-единствено.

Това, което демокрацията трябваше да направи от самото начало, беше да накара нацията да се покае. Да се покае затова, че е участвала в най-голямата лъжа на всички времена. Тогава всичко можеше да започне на чисто и всеки щеше да си знае мястото и вината. Да, и вината. Когато хората живеят със съзнание за злото, което са сторили, шансът да заживеят нормално - те и децата им - винаги е по-голям.

Няма нищо по-комично от това, комунист да се преструва на демократ. Разбира се, човек има право да се развива. Разбира се, човек може да се променя към по-добро. При едно условие обаче: да не е расъл в България. Расъл ли си в такава среда, отровата е в теб завинаги.

Но да оставим комунизма, че вече не е модерно да се говори за него. Удобно, нали? Обявяваш темата за немодерна и всички си отдъхват. Само че ме чуй добре: часовникът тиктака за всички, а онези с милионите ще го чуят последни. И тогава ще се ужасят. Тя особено.

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2014, № 10 (179)

Други публикации:
Владо Трифонов. Куци ангели. Пловдив: "Жанет 45", 2013 (със съкращения).