Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЧКА

Владо Трифонов

web

Беше хитра и с избирателен хумор. Казвам "избирателен", защото приложен към опонентите й, той бързо преминаваше в подигравка и сарказъм.

Разпознаваше пороците си в хората наоколо и първото й чувство беше на облекчение: слава Богу, не съм сама! Обграждаше ги с внимание, въздигаше ги до небето, радваше им се като на най-скъпи роднини, докато приспеше чувството им за самосъхранение. Сетне щракваше челюсти на бултериер и не пускаше, докато нещастникът не престанеше да мърда.

Умееше да мрази всемогъщо. Напипваше слабите страни на противника и нападаше мълниеносно. После се отдръпваше встрани и се наслаждаваше на пораженията.

Четеше настървено философски и религиозни текстове. Усвоеното знание прилагаше незабавно в някой публичен спор - обичаше публичните спорове.

Обожаваше да слуша гласа си - веднъж му придаваше дълбинни нюанси, друг път го пускаше да лети свободен, но винаги под контрол.

Разиграваше спектакли по собствена драматургия, в които ролята на протагонист отреждаше винаги за себе си. Останалите биваха доволни, ако им дадеше някоя второстепенна роля. Най-често ги набутваше в миманса.

Тъй като си нямаше свое щастие, не понасяше щастието на останалите. Където и да го срещнеше, дори то да беше малка трошица, гледаше да го унищожи. Изготвяше пъклени планове и колкото повече нещастни лица виждаше около себе си, толкова по-добре се чувстваше.

Хората интуитивно усещаха, че е достатъчно да й подадат пръст, за да ги глътне целите. Затова се бояха от нея.

От съпрузите си искаше само едно: подчинение и да й се възхищават. Че какво друго може да иска една жена от един мъж, мислеше си. Разбира се, и да я чука. Тъй като последният, четвърти или пети поред, не го биваше много в чукането, тя го чукаше. Яхваше го със сръчността на митична амазонка, връзваше го на фльонга и наблюдаваше с усмивка страдалческата му физиономия, докато той тихичко писукаше отдолу като пиле, изгубило майка си. Беше кльощав ядрен физик и само се молеше на Господ да излезе жив от хватката й. Като й омръзнеше го освобождаваше от железните си бедра и го натирваше да се мие. Той послушно поемаше към банята, а тя се изтягаше доволна напряко на голямата спалня.

Притежаваше лицемерието на най-добрите представители на това изкуство от древността до днес. Усъвършенстваше го в система, която понякога сама шеговито наричаше "системата на Стефка". Въпреки това животът й се разсипваше по земята, а тя отказваше да го види.

"Не знаете с кого имате работа", говореше си наум.

Тъкмо излизаше от входа на кооперацията, където живееше, когато едва не се сблъска с Джина, нейна приятелка от детинство. Преди години й беше свила гаджето, ожени го за себе си набързо и малко по-късно се разведоха. Джина го преживя тежко и замина зад граница, после й написа писмо каква е кучка. Тя й отговори, че страшно съжалява и че държи да си останат приятелки; че онзи бил пропаднал тип, който изобщо не я заслужавал и ако някой е потърпевш от случката, то това е тя, Стефка. Иначе казано Джина трябва да й благодари, че я е отървала от един абсолютен темерут.

Оттогава си разменяха по някой друг имейл, пращаха си честитки за Нова година и ето сега тази ненадейна среща.

Прегърнаха се и се разцелуваха.

- Адски се радвам, че те срещам, Стефи! В София съм от няколко дни и щях да ти се обадя, но така стана по-добре. Страхотно изглеждаш, не си мръднала, как ги правиш тия работи?

Сетне Джина взе да разказва за живота си през тези няколко години, откакто не се бяха виждали. Че се е омъжила за много свестен човек от Принстън, имат голяма къща и две кучета, мъжът й е собственик на фирма за електроинсталации, тя е икономист и в момента е тук с един невероятен специалист по съставяне на антикризисни програми, неин колега, който решил да напусне страхотната си работа в Америка, за да оправя бакиите на България.

- Ще те запозная, типът е супер интелигентен, голям сладур, казва се Младен и ако не бях омъжена, щях да го лапна.

"Тя се е омъжила и не ми писа нищо", мислеше си, докато слушаше старата си приятелка. Не искаше да я запознава с никого. Обичаше сама да си изпича работите. Ако трябва да се запознае с този суперинтелигент, сама щеше да го уреди. Със сигурност обаче информацията, която Джина буквално изстреля за има-няма минута, я заинтригува. Ако наистина е такъв, за какъвто го представяше, нищо не й пречеше да разговаря с правилните хора, които могат да го побутнат към върха. Но първо трябваше да научи повече подробности.

Уговориха се в най-скоро време да си гостуват и да си поприказват на воля.

От Джина разбра, че суперинтелигентният бил женен за американка от екипа на щатски сенатор, но работата май се разсъхнала и изглежда това е наклонило везните към връщането му в България. Дядо му пък навремето бил голям богаташ, собственик на няколко банки и предприятия, на когото народната власт взела всичко. Сега си го били върнали.

Реши да не губи време. По телефона се свърза с родителите на Младен. Представи се като изследовател на фамилни биографии и поиска среща, за да разговарят за дядото-банкер. Хората живееха в малко провинциално градче и я приеха добронамерено.

Влезе им веднага под кожата с хрисимия си глас (при необходимост умееше да говори кадифено като непорочната Дева) и компетентност по всички въпроси. Интересуваше се от здравето им, каза им няколко народни рецепти за сваляне на кръвното и по никакъв начин не даваше да се разбере, че знае за сина им. Остави ги те да разкажат. И тъй като всички родители обичат да говорят за децата си, те също се разговориха. Казвал се Младен, бил в Америка на висока длъжност, но сега си дошъл в София, защото иска да помогне на държавата, пък и с жена му нещо работите не вървяли.

На тръгване обеща да им изпрати специални корени за прочистване на остаряли клетки. Имали страхотен ефект, особено за хора на тяхната възраст. Впрочем можела да ги даде на сина им, а той да им ги занесе, когато има възможност. Остави си визитката, а те я поканиха да дойде отново, ей тъй, просто да им погостува. Тя се съгласи.

Десетина дни по-късно по телефона я потърси глас с приятен тембър, стори й се малко умишлено надебелен.

Срещнаха се в Американското посолство, на прием по случай Деня на независимостта. Той имаше покана за двама и покани нея.

- Това е за майка ви, бях й обещала - извади от чантата си малко пакетче и му го подаде. - Обяснила съм й как се приготвя, остава да го занесете.

- Може ли и аз да го ползвам, майка ми няма тайни от мен - опита да се пошегува Младен, но физиономията, която тя направи, го отказа да продължи. А уж беше свикнал да води разговори, без да се притеснява от никого. Тази жена обаче му действаше странно.

- Изглежда сте добър син.

- Същото казва и майка ми, но понякога не знам, дали го мисли сериозно.

- Такъв е софтуерът на Сътворението, доброто винаги да е на тръни - каза тя, измервайки го с раздалечените си очи.

- Находчиво.

- Аз имам и други находчиви неща, стига човек да се концентрира.

Отметна главата си назад и се засмя с глас, от който стомахът му се сви. Остави го да стърчи в средата на салона.

Младен беше сексуален Херкулес, наистина му сечеше пипето и от него би станал превъзходен министър, защо не и нещо повече.

Стефка хлътваше все по-неудържимо, накара го да се раздели окончателно с американката, той изпълняваше, без да се опъва. На нея това й харесваше.

Разцъфтя, разхубави се, чертите на лицето й поомекнаха. Съсредоточи усилията си върху една-единствена цел - да издигне своя човек в държавната йерархия. Струваше й се, че най-сетне е намерила истинската любов и нямаше сила, която да я убеди в противното.

В едно от важните министерства имаше вакантно място за заместник-министър и тя се амбицира Младен да го заеме.

Срещна се последователно с няколко души, които можеха да помогнат. Специално си уреди среща с премиера, беше правила няколко интервюта с него и агитираше в негова полза, тъй че разговорът им мина без протоколни условности.

Няколко седмици по-късно двамата с Младен разглеждаха лицата си през пълните с "Cluster" кристални чаши и празнуваха неговото назначение.

- Доволен ли си? - рошеше косата му. Седяха притулени в меката светлина на свещите и изглеждаха много влюбени. От предишния бултериер в човешки образ нямаше и помен. Това беше една мека, сговорлива и готова на компромиси жена, която гледаше нежно своя млад и начетен полубог.

Заживяха заедно, прекарваха уикендите си в чужбина, той й купуваше скъпи подаръци, а тя скришом благодареше на Господ, че такова щастие я е споходило.

"Моят министър", така го наричаше и беше въпрос на време това да се случи. С основание: Младен се стараеше с всички сили, беше лоялен към правителството и това не оставаше незабелязано.

Нямаше търпение да се види отново с официален мъж до себе си, но не го притискаше. Искаше предложението да дойде от него.

Министерският му пост отпразнуваха с блясък и салтанати, какъвто само нейната глава можеше да роди. Стоеше гордо изправена, облечена във великолепен бял костюм, и се наслаждаваше на комплексарските погледи, които се лепяха по тоалета й.

Приемаха поздравленията с овладяна приповдигнатост, макар че й идеше да крещи от доволство. "Сега разбрахте ли, с кого си имате работа, тъпаци?" - триумфираше наум и очите й още повече се раздалечаваха.

Джина също беше поканена, но неизвестно защо не дойде, може би не беше в България.

По средата на банкета страшно й се дочука. Представи си как съблича своя току-що утвърден министър пред очите на цялата тази напудрена сган и му врътва една свирка ей тъй, както си е в белия костюм, на фона на черния му панталон. Красота! Видението й бе прекъснато от премиера. "Честито" - рече той и стисна последователно ръцете им.

Всичко вървеше като в учебник за щастие, докато изведнъж Младен не изчезна. Престана да отговаря на телефонните й обаждания, не го откриваше в министерството, ту й казваха, че е в заседание, ту че е в чужбина и така до безкрай. Не знаеше какво точно се е случило, но интуицията й подсказваше неприятности.

Една сутрин получи малка колетна пратка. Дълго я въртя в ръце, сякаш се боеше да я отвори. Накрая се престраши и с резки движения разкъса хартията. Вътре имаше снимка в стъклена рамка и сгънато на четири писмо.

"Здравей, мила" - пишеше й Джина. "Сигурно те сварвам в твоето винаги прекрасно настроение, готова за нови подвизи. Надявам се да ми простиш шегичката, дето ти скроих, позволих си я единствено заради теб, за да не загубиш чувството си за хумор. Иначе ние сме добре, мързелуваме на остров Мадейра и те споменаваме с добро.

Да си ми жива и здрава!

Твоя,
Джина

Джина и Младен се усмихваха прегърнати на някакво корабче и махаха с ръце.

"Кучка ниедна" - изригна и запокити снимката в стената. После седна насред посипания с дребни стъкълца под и хвана главата си с две ръце.

Седя дълго така. На развиделяване извади пътната чанта и взе да стяга багаж. "Не знаете с кого имате работа" - просъска на глас и сама потръпна от тона си.

Намериха тялото й в лошо състояние. Във вестниците писаха, че било нещастен случай.

 

 

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.04.2012, № 4 (149)